— Съжалявам, Рийд.
— Не ми трябва вашето съжаление — сопна се той, — нито на когото и да било другиго. Този живот ме направи жилав и подъл, но аз го харесвам такъв, какъвто е. Научих се отрано да разчитам само на себе си, защото със сигурност нямаше друг, на когото можех да разчитам. Не съм зависим от никого, освен от себе си. Не вярвам в нищо и в никого. Заклех се и твърдо съм решил да не стигна никога до положението на баща ми.
— Отдавате твърде голямо значение на това, Рийд. Вие сте доста чувствителен.
— Искам хората да забравят, че Евърст Ламбърт някога е живял. Не искам никой да ме свързва с него. Никога.
Той стисна зъби и я придърпа към себе си, като я хвана за реверите на палтото.
— Цели четиридесет и три години се мъча да превъзмогна неприятния факт, че съм бил негов син. Точно сега, когато хората са готови да го забравят, вие идвате тук и започвате да задавате въпроси, да си пъхате носа навсякъде, да събирате стари издания и да напомняте на всички, че съм излязъл от калта, за да стигна до сегашното си положение.
Изведнъж я тласна силно назад и тя се хвана за вратата.
— Сигурна съм, че никой не ви упреква заради баща ви.
— Така ли мислите? Не знаете как стоят нещата в малките градчета. Ще го разберете съвсем скоро, защото хората ще започнат да ви сравняват със Селина.
— Това няма да ми бъде неприятно, дори ще го приветствам.
— Толкова ли сте сигурна?
— Да.
— Внимавайте! Когато завивате зад ъгъл, по-добре е да знаете какво ви очаква там.
— Да внимавам или да бъда по-прикрита?
— Имате две възможности. Или няма да се мерите с нея, или ще разберете, че да бъдете като нея не е чак толкова чудесно.
— Добре, каква беше тя?
— Ако бъдете като нея, ще напомняте на мъжете, че са мъже, и ще използвате това в своя полза, както правеше тя.
— Което означава?
— Че не беше светица.
— Не съм очаквала да е била светица.
— Така ли? — попита той сладникаво. — Убеден съм, че точно това сте очаквала. Мисля, че сте си създала една въображаема майка и очаквате Селина наистина да се окаже такава.
— Това е абсурдно! — възкликна Алекс развълнувано. След това продължи по-спокойно. — Вярно е, че баба Греъм боготвореше Селина. Възпитаваше ме да вярвам, че тя е била всичко, което трябва да бъде една млада жена. Но сега аз самата съм жена и достатъчно зряла, за да осъзная, че майка ми също като всички останали хора е била от кръв и плът и е имала недостатъци.
Рийд огледа лицето й за момент.
— Просто помнете, че съм ви предупредил — каза той тихо. — Трябва да се върнете в мотела, да съберете багажа си и документите по делото и да се приберете в Остин. Оставете миналото настрани. Никой наоколо не иска да си спомня за тази случка отпреди двадесет и пет години, особено сега, когато получаването на това разрешително е толкова важно за целия град. Хората по-скоро биха оставили Селина да лежи завинаги мъртва в тази конюшня, отколкото…
— В тази конюшня?! — каза Алекс и остана с отворена уста. — Тук ли е била убита майка ми?
Не бе имал намерение да й казва това. Наруга се наум, преди да отговори кратко:
— Точно така.
— Къде? В кой бокс?
— Това няма знач…
— Покажете ми, по дяволите! До гуша ми дойде от вашите недомлъвки и усуквания. Покажете ми къде точно сте намерил тялото й онази сутрин, шерифе! — произнесе много внимателно последната дума, напомняйки му, че се беше заклел да я защитава и да й помага.
Без да каже нито дума, той се обърна и тръгна към вратата, през която бе влязла в конюшнята. Спря пред втория бокс на редицата вляво и каза:
— Тук.
Алекс също спря за миг, след което тръгна бавно напред и се изравни с него. Обърна се с лице към бокса. Вътре нямаше сено, а подът беше покрит само с гума. Вратата беше откачена, тъй като в него нямаше кон. Изглеждаше безобиден, дори стерилен.
— Не е имало кон в него, откакто се случи това — добави Рийд пренебрежително. — Енгъс е суеверен.
Тя се опита да си представи окървавения труп, лежащ на пода в бокса, но не можа. Вдигна изпитателно очи към Рийд.
Скулите на лицето му бяха изпъкнали и кожата се беше опънала. Вертикалните бръчици около устните му бяха по-изразителни, отколкото преди няколко минути, когато беше ядосан. Посещението на мястото на престъплението не му беше безразлично, колкото и да се преструваше, че е така.
— Разкажете ми за това, моля ви.
Той се поколеба, после каза:
— Намерих я да лежи по диагонал, главата й беше в онзи ъгъл, а краката й някъде тук — посочи едно място на пода с върха на ботуша си. — Беше цялата в кръв — косата, дрехите, всичко.
Алекс беше чувала детективи, преситени от убийства, да обсъждат подробности за окървавени трупове доста по-емоционално. Гласът на Рийд беше неясен и монотонен, но чертите му бяха изострени от болка.