— Очите й все още бяха отворени.
— По кое време я намерихте? — попита тя с дрезгав глас.
— На разсъмване. Около шест и половина.
— Какво правехте тук по това време?
— Обикновено започвах да чистя конюшните около седем. Онази сутрин се тревожех за кобилата.
— О, да. Онази, която е родила предишния ден. Затова сте дошъл да видите какво става с нея и с жребчето, така ли?
— Точно така.
Когато вдигна очи към него, в очите й блестяха сълзи.
— Къде бяхте през онази нощ?
— Навън.
— Цялата нощ ли?
— След вечеря, да.
— Сам?
Той сви устни от раздразнение.
— Ако имате още въпроси, изпратете делото в съда.
— Точно това възнамерявам да направя.
Когато на път към вратата го докосна леко, той хвана ръката й и я притегли към себе си.
— Госпожице Гейдър — изръмжа той раздразнено и нетърпеливо. — Умна жена сте. Откажете се от това, защото ако не го направите, някой ще пострада.
— А именно?
— Вие.
— Как?
Рийд не помръдна, само сниши глас:
— Има много начини.
Това беше неприкрита заплаха. Беше ли в състояние да я убие?
Изглежда мнението му за жените като цяло беше лошо, но според Джуниър Рийд беше обичал Селина Греъм. Някога тя е искала да се омъжи за него. Може би всички, включително и Рийд, са вярвали, че те ще се оженят, до момента, когато тя се с омъжила за Ал Гейдър и родила Алекс.
Алекс не искаше да вярва, че Рийд с могъл да убие Селина, при каквито и да са обстоятелства, но със сигурност не искаше да вярва, че я е убил заради нея.
Рийд беше високомерен, но дали беше убиец? Не приличаше на такъв. А не мислеше ли така, само защото винаги бе имала слабост към мъже с тъмноруса коса и зелени очи, избелели дънки и якета от протрита кожа; към мъже, които носят каубойски шапки, без да изглеждат глупаво с тях, които се разхождат, говорят и се чувстват ненадминати като мъже?
Рийд Ламбърт олицетворяваше всичко това. Разстроена повече от въздействието му върху собствените си чувства, отколкото от предупреждението му, Алекс освободи ръката си и тръгна към вратата.
— Нямам никакво намерение да се отказвам от това разследване, докато не узная кой е убил майка ми и защо. Чаках цял живот, за да го разбера. Сега никой не може да ме разубеди.
Глава Х
Рийд изруга няколко пъти на глас, след като Алекс напусна конюшнята.
Пейсти Хикъм подслушваше разговора им от едно скрито място в близкия бокс.
Не беше го направил нарочно. Когато дойде в конюшнята малко преди тях, той търсеше само тъмно и топло място, където да се усамоти и да излекува наранената си гордост, като се отдаде на презрението си към своя предишен работодател и на бутилката евтино уиски, пъхнато в джоба на опърпаното му палто.
Сега обаче досадата му изчезна и умът му измайстори престъпен план. Трезвен, Пейсти беше пълен с приумици. Пиян, той беше подъл.
Едва се сдържа да не се издаде, когато слушаше за какво говори онова момиче от Остин на шерифа и обратно. Господи, това беше дъщерята на Селина, дошла в Пърсел, за да разследва убийството на майка си!
Не можеше да повярва, че му се предоставя такава златна възможност да си отмъсти на Енгъс и на некадърния му син.
Беше се набутал на това място, работеше за мизерна надница и го уволниха за нищо, защото Енгъс му беше вдигнал мерника, но той нямаше да се примири. Премина през огън и вода за това копеле и какво получи в замяна? Изгониха го и му отнеха леглото, на което бе гледал като на свой дом почти трийсет години.
Е, съдбата най-накрая се усмихна на Пейсти Хикъм. Ако си разиграе картите добре, би могъл да получи малко пари за „пенсионния фонд“. Рууби Фейе, настоящата му любовница, непрекъснато го хокаше, че няма пари за нея.
— Какво е удоволствието от това, че спя с теб, щом като не получавам нищо друго, освен страха, че мамя съпруга си? — често повтаряше тя.
Но огромното удоволствие щеше да дойде не от паричното обезщетение, а от отмъщението. Крайно време беше някой да намери слабото място на Енгъс.
Търпението му се беше почти изчерпало, докато Рийд свърши прегледа на кобилата и напусна конюшнята. Пейсти изчака няколко минута, за да се убеди, че е сам, и излезе от празния бокс, където се беше свил в сеното. Придвижи се по тъмния коридор до телефона. Наруга един кон, който цвилеше. Куражът му не беше достатъчен за това, което се канеше да извърши.
Обади се първо на информация и след това бързо набра номера, който му казаха, преди да го е забравил. „Може би тя не е имала време да стигне дотам?“ — мислеше си той неспокойно, след като помоли служителката в мотела да го свърже със стаята й. Но момичето отговори на петото позвъняване, малко задъхано, сякаш току-що беше влязло в стаята.