— Госпожица Гейдър?
— Да. Кой е на телефона?
— Не е необходимо да знаете. Аз ви познавам и това е достатъчно.
— Кой сте вие? — попита тя отново.
— Знам всичко за убийството на майка ви.
Пейсти се изхили, наслаждавайки се на внезапната тишина. Беше успял да прикове вниманието й.
— Слушам ви.
— Не мога да говоря сега.
— Защо не?
— Защото не мога, затова.
Рисковано беше да продължи разговора по телефона. Някой във фермата можеше да вдигне слушалката на деривата и да подслуша разговора им, а това не би било добре за него.
— Ще ви се обадя отново.
— Но…
— Ще ви се обадя пак.
Той закачи слушалката, наслаждавайки се на нейното безпокойство. Спомни си начина, по който някога майка й се движеше — сякаш светът е неин. Много пъти през лятото беше отправял похотливи погледи към нея, докато тя лудуваше в плувния басейн заедно с Джуниър и Рийд. Те я докосваха с ръце и се боричкаха. Селина беше прекалено хубава, за да хвърли дори едно око към Пейсти. Той нямаше нищо против, че я убиха. И да би могъл, нямаше да се намеси и да попречи.
Помнеше добре онази нощ и всичко, което се случи, сякаш беше вчера. Това беше тайна, която Пейсти пазеше досега, но беше време да я разкрие. Гореше от желание да каже на това момиче всичко, което знаеше.
Глава XI
— Чакате ме, за да ми дадете квитанция за паркиране ли? — попита Алекс, когато слезе от колата си и я заключи.
Неочакваното телефонно обаждане предната вечер я бе обезпокоило. Може би човекът, който й се обади, е свидетелят, за когото се молеше от няколко дни насам? Можеше да бъде и обаждане на някой маниак, както нерядко се случваше.
Ако действително беше свидетел на убийството, за нея би било истинско разочарование да научи, че Рийд Ламбърт е убиецът на Селина. Изглеждаше изключително привлекателен, облегнат на паркингометъра. Всъщност, тъй като уредът беше силно наклонен надясно, изглеждаше така, че сякаш той се беше облегнал на Рийд.
— Промених решението си, тъй като имате много сексапилен задник, а аз съм добро момче…
Подаде й карнетка, на която беше залепен етикет с надпис:
„ГРАД ПЪРСЕЛ. СЛУЖЕБНА КОЛА.“
— Носете това с вас, когато се движите из града. Ще ви спести малко пари.
Той се обърна и тръгна по тротоара към съда. Алекс го настигна.
— Благодаря.
— Няма защо.
Изкачиха стълбите заедно и влязоха в сградата.
— Елате в офиса ми. Искам да ви покажа нещо.
Тя го последва, любопитна да узнае какво е то. Предишната вечер не се бяха разделили като приятели, и въпреки това тази сутрин той се опитваше да бъде любезен. Решавайки, че такава роля не му подхожда, Алекс стана подозрителна относно подбудите му.
Когато стигнаха най-долния етаж, всички в стаята на дежурните спряха работа и се втренчиха в тях, застанали неподвижно като за снимка.
Рийд огледа стаята набързо и всички отново се заловиха за работа. Не беше казал нито дума, но очевидно имаше власт над своите служители. Или се страхуваха от него, или го уважаваха. Алекс се усъмни в първото.
Той мина пред нея, отвори една врата от лявата страна на коридора и се отмести настрани, за да може тя да влезе първа. Алекс пристъпи в малък мрачен кабинет без прозорци. Беше студено като в хладилна камера. Имаше едно бюро, толкова нащърбено и лекьосано, че изглеждаше като направено от отпадъци. Горният плот беше изцапан с мастило и целият в петна. Отгоре се мъдреха пепелник, препълнен с фасове, и един стар телефон. Зад бюрото имаше въртящ се стол, който не вдъхваше доверие.
— Ако искате, може те да го използвате — каза Рийд. — Предполагам, че сте привикнала с по-уютни офиси, но…
— Всъщност не, кабинетът ми в Остин с почти като този. На кого трябва да благодаря?
— На град Пърсел.
— Но това е по нечия идея. Ваша ли е, Рийд?
— Какво от това, ако е моя?
— Тогава — каза тя, без да обръща внимание на грубостта му, — благодаря ви.
— Моля, няма защо.
Опитвайки се да смекчи враждебността между тях, тя се усмихна и каза, за да го подразни:
— Сега, когато сме в една сграда, ще мога да ви държа под око.
Той вече затваряше вратата след себе си, но преди това отговори:
— Точно обратното. Аз ще мога да ви държа под око.
Алекс захвърли химикалката на бюрото и силно разтри раменете си. Електрическият радиатор, който купи от магазина за железарски стоки, работеше на пълна мощност, но и това не помагаше много. Малкият офис беше студен и изглежда беше единственото усойно и влажно място в този иначе сух климат.