— Разбира се, че не, шерифе.
Барманът се оттегли в другия край на заведението и продължи разговора си с двама постоянни клиенти.
Рийд забеляза, че в едно от сепаретата седяха само жени. Около масата за залагания стояха трима мъже, в които разпозна телохранителите на заведението. Засега те бяха спокойни.
Пейсти Хикъм и Рууби Фейе Търнър се бяха прегърнали в съседното сепаре. Рийд чу тази сутрин в кафенето „В & В“, че Енгъс го е уволнил. Пейсти беше направил глупава грешка, но въпреки това наказанието му изглеждаше прекалено сурово. Явно Пейсти се утешаваше с последната си любовница. Рийд им беше махнал с шапка за поздрав, когато влезе. Те дадоха вид, че не искат да бъдат обезпокоявани, а това съвпадаше и с неговото желание.
Тази вечер беше спокойно в бар „Последен шанс“ и това беше добре за шерифа.
Първото си питие изгълта почти на екс, без дори да усети вкуса му. Тази чаша пиеше на глътки, защото искаше да продължи по-дълго. Не му се прибираше рано вкъщи, нито пък му харесваше да прекарва времето си в това кабаре, но нямаше друг избор.
От уискито започна да му пари в стомаха. Забеляза, че на бара има лампички, които блестяха и го правеха да изглежда по-приятен и по-светъл. Мизерният вид на кабарето не се забелязваше, когато човек пийне няколко уискита и главата му се замае.
Тъй като усети, че го хваща, реши това да бъде последното за тази вечер. Рийд никога не пиеше толкова, че да се напие. Никога. Винаги си спомняше за баща си, който, след като се напиеше, повръщаше навсякъде и след това Рийд трябваше да чисти, а това не му се струваше забавно.
Когато беше малък си мислеше, че щом порасне, може да стане престъпник, монах, астронавт, пазач в зоологическата градина или ловец на дивеч, но беше сигурен в едно — че никога няма да стане пияница. Вече имаше един в семейството и това беше достатъчно.
— Здрасти, Рийд.
Приглушен женски глас прекъсна размишленията му над чашата, чисто съдържание имаше кехлибарен цвят. Вдигна глава и видя една закръглена жена.
Тя носеше черна фланелка с къс ръкав, доста впита по нея, с надпис „BORN BAD7“, чийто червени букви блестяха на светлината. Дънките й бяха толкова тесни, че трудно успя да седне на един от високите столове на бара. Все пак се настани с полюшване, а гърдите й докоснаха рамото на Рийд. Казваше се Глория. Спомни си името й точно навреме, за да не изглежда неучтив.
— Здравей, Глория.
— Ще почерпиш ли една бира?
— Разбира се — отговори той, обърна се и извика бармана. Погледна многозначително през рамо към групата нейни приятелки, които бе напуснала, за да дойде при него.
— Остави ги — каза тя, явно решила да пофлиртува с него. Потупа го по ръката, отпусната нехайно върху бара. — След десет часа можеш да имаш, която пожелаеш.
— Дами за през нощта ли?
— Хм — докосна с върха на езика си чашата с бира и отпи от нея. — Бяхме се запътили към Абилен, за да гледаме новия филм с Ричард Гиър, но времето е толкова лошо, че решихме да останем тук. Какво ще правиш тази вечер?
— Дежурен ли си?
— В момента съм свободен — отговори той неохотно и отпи от чашата си.
Човек не можеше да се отърве лесно от Глория. Тя се приближи до него и го прегърна през рамото.
— Горкият Рийд. Трябва да си ужасно самотен, за да обикаляш постоянно града.
— Когато обикалям наоколо, аз работя.
— Знам, но все пак… — той усети дъха й зад ухото си. Миришеше на бира.
— Не се учудвам, че си толкова намръщен — острият й нокът докосна дълбоката бръчка между веждите му. Той отметна глава назад при допира и тя отдръпна ръка, леко стресната.
— Извинявай — измърмори той, — настроението ми е лошо като времето навън. Имах тежък ден и съм ужасно уморен.
Това по-скоро я окуражи, вместо да я откаже.
— Мога да те разсея, Рийд — каза Глория плахо. — Поне бих искала да опитам.
Отново се приближи до него и го обгърна с гърдите си.
— Обичам те още от седми клас. Не казвай, че не си забелязал — продължи тя нацупено.
— Не, не знаех.
— Така беше, но ти тогава беше зает. Как се казваше момичето, което онзи побърканият уби в конюшнята преди години?
— Селина.
— О, да. Ти наистина беше хлътнал по нея, нали? Докато аз бях в гимназията, ти учеше в Тексас. След това се омъжих и народих деца. — Не забелязваше, че Рийд не се интересува от нейното бърборене. — Разбира се, съпругът ми отдавна си отиде, а децата са достатъчно големи, за да се грижат за себе си сами. Признавам, че никога не съм имали възможност да ти дам да разбереш, че те харесвам, нали?
— Права си.
Тя се наведе напред и стойката й на стола стана доста несигурна.