Когато пристигна в онзи студен мрачен и дъждовен следобед, й съобщиха, че баба й е в критично състояние. Влезе в притихналата стая и се приближи до болничното легло. Лицето на Мърл видимо се бе деформирало, откакто Алекс я беше посетила само преди седмица. Но очите й бяха все така живи. Само блясъкът им беше враждебен.
— Не идвай тук — каза Мърл грубо. — Не искам да те виждам. Ти си виновна за всичко.
— Какво, бабо? — каза слисана Алиса. — За какво говориш?
— Не те искам тук.
Притеснена от крясъците на баба си, тя погледна към лекаря и сестрата, които също бяха в стаята. Те свиха рамене в недоумение.
— Защо не искаш да ме виждаш? Пътувах дълго, за да дойда при теб.
— Знаеш, че тя умря заради теб. Ако не беше ти… — Мърл стенеше от болка и сграбчи чаршафа с бледите си пръсти.
— Мама? Казваш, че аз съм виновна за смъртта на мама?
Мърл гледаше с широко отпорени, пламтящи от гняв очи.
— Да — изсъска злобно.
— Но аз съм била бебе, едва на два месеца — бранеше се Алекс отчаяно. — Как бих могла…
— Попитай тях.
— Кого, бабо? Кога да попитам?
— Този, който я уби. Енгъс, Джуниър, Рийд. Но ти беше виновна, ти… ти…
Няколко минути по-късно, когато Мърл изпадна в дълбока кома, изведоха Алекс от стаята. Гнусното обвинение я беше вкаменило, то отекваше в съзнанието и сковаваше душата й.
Щом Мърл смяташе, че Алекс е виновна за смъртта на Селина, можеше да си обясни много неща в отношението й към нея. Все се беше чудила защо баба Греъм никога не е била мила с нея. Колкото и големи да бяха успехите й, те никога не бяха достатъчни, за да получи похвала от баба си. Знаеше, че Мърл не я смята за талантлива, нито за умна, когато я сравняваше с момичето на снимките, гледащо с такъв тъжен копнеж.
Алекс не винеше майка си за това. Наистина я считаше за идол, обожаваше я със сляната страст на дете, което с израснало без родители. Непрекъснато се трудеше, за да може да бъде добра като нея. Искаше не само да бъде достойна нейна дъщеря, но отчаяно се надяваше да спечели любовта и одобрението на баба си. Затова, когато чу това обвинение от устата й, в първия момент не можа да повярва на ушите си. Тя била виновна за убийството на Селина!
Лекарят нерешително предложи на Алекс да отстранят животоподдържащите системи.
— Не можем да направим нищо повече за нея, госпожице Гейдър.
— Можете! — каза Алекс толкова свирепо, че лекарят остана шокиран. — Трябва да живее. Ще поддържам връзка с вас.
Веднага след като се върна в Остин, тя започна да търси делото за убийството на Селина Греъм Гейдър. Прекара много безсънни нощи, проучвайки преписи на документи от съда, преди да се яви пред своя шеф, областния прокурор в Травис.
Грег Харпър премести димящата цигара от единия ъгъл на устните си в другия. В съдебната зала той беше проклятие за подсъдимите, даващите свидетелски показания и за дежурните съдии. Говореше високо, пушеше твърде много, пиеше прекалено, носеше раирани костюми от петстотин долара и ботуши от кожа на гущер, които струваха двойно.
Меко казано, беше егоцентричен, опърничав, амбициозен и безмилостен, непреклонен и богохулен, търсеше си място и в политиката, която бе голямата му амбиция. Вярваше в силата на паричните награди и насърчаваше младите таланти. Ето защо Алекс работеше в неговата кантора.
— Искаш да подновиш дело за убийство отпреди двадесет и пет години, така ли? — попита я, когато тя изложи целта на своето посещение. — Имаш ли причини за това?
— Да, защото жертвата е била майка ми.
За първи път, откакто го познаваше, той й беше задал въпрос, на който не знаеше отговора, и дори не можеше да го отгатне.
— Боже мой, Алекс. Съжалявам. Не знаех за това.
Тя повдигна леко рамене.
— Да, то не е нещо, което се афишира, нали?
— Кога се е случило? На колко години си била?
— Пеленаче. Дори не я помня. Тя е била само на осемнадесет.
— Делото било ли е официално приключено или е останало неразрешено в съдебните регистри?
— Имало е един заподозрян, когото са арестували и обвинили в убийство, но делото е било прекратено и никога не е стигнало до съдебната зала.
— Запознай ме накратко със случая. Днес ще обядвам с главния прокурор на щата — каза той. — Разполагаш с десет минути. Казвай набързо.