— Значи господин Уиндибанк не е получил писмото?
— Да, господине, оказа се, че в деня на получаването на писмото баща ми е пътувал обратно за Англия.
— Каква нещастна случайност! И така вашето венчаване трябваше да се състои в петък?
— Да, господине. Трябваше да се венчеем съвсем скромно в петък, в църквата на Спасителя, а след това да направим закуска в хотел „Панкрас“ Хосмър пристигна у нас с купе и тъй като бях с майка си, ни настани двете в купето. Самият той се качи на файтон, който минаваше случайно по улицата. Пристигнахме в църквата първи, а след минута и файтонът. Очаквахме да излезе годеникът, но след като той се забави, кочияшът слезе и погледна във файтона. Вътре нямаше никой! Файтонджията твърдеше, че го е видял да се качва във файтона и че лично е получил нареждане закъде да кара. Това се случи в този последен петък, господин Холмс, и оттогава нито съм чула, нито съм видяла господин Енджъл.
— Според мен към вас са се отнесли съвсем неприлично — рече Холмс.
— Грешите, господин Холмс. Хосмър не е такъв човек. Той е много мил и не би ме изоставил така. Цяла сутрин ми говореше да му бъда вярна и дори и да се случи нещо съвсем непредвидено, което да ни раздели, аз не трябва да забравям, че съм му дала дума. Странен е такъв разговор в деня на сватбата, но след всичко, което стана, аз разбирам, че в това има някакъв смисъл.
— Да. Смисълът на този разговор е напълно ясен. Значи вие отдавате всичко на някакъв непредвиден обрат?
— Разбира се, господин Холмс. Аз мисля, че той е допускал някаква опасност, иначе нямаше да ми говори така. А после се е случило точно това, което Хосмър е предвиждал.
— Още един въпрос. Майка ви как погледна на всичко това?
— Много се разстрои и ми поръча никога вече да не говоря за това.
— А баща ви? Разказахте ли му всичко?
— Да, Той разсъждава също като мен, Той счита, че му се е случило нещо съвсем неочаквано и че ще научим нещо за Хосмър. „С каква цел — казва той — ще те отвежда господин Енджъл до църквата и там да те изостави? Ако беше взел пари или ако се беше оженил и прехвърлил на свое име парите, тогава случаят би бил ясен.“ Хосмър не би взел от мен и шилинг. Какво се е случило? Защо не ми писа? Полудявам от тези мисли и не мога да спя по дели нощи!
Тя извади от чантата си кърпа и като закри лицето си с нея, зарони горчиви сълзи.
— Аз ще се занимая с вашия случай и считам, че скоро ще се доберем до резултат — каза Холмс като стана от мястото си. — Оставете всичко на мен и не се безпокойте. Главното е да изличите от паметта си господин Хосмър Енджъл, така както е изчезнал от живота ви.
— Значи вие считате, че аз повече няма да го видя?
— Страхувам се — да.
— В такъв случай, какво се е случило с него?
— Оставете на мен решението на тази загадка. Бих искал да имам подробно описание на господин Енджъл. Нямате ли негови писма?
— В събота дадох обява с описанието в „Кроникъл“ — отговори Мери Съдърланд. — Ето изрезката й четири писма до мен.
— Благодаря. Какъв е адресът ви?
— Площад Лайън Камбъруел 31.
— Доколкото разбрах, адресът на господин Енджъл ви е неизвестен. Къде се намира кантората на баща ви?
— Той работи при Уестхауз и Мърбанк на улица Фенчърч.
— Благодаря ви. Оставете тези книжа тук и ви моля хубаво да запомните моя съвет. Забравете цялата тази случка и нека тя да остане без всякакво значение в живота ви!
— Вие сте много добър, господин Холмс. Но аз не мога да сторя това. Ще остана вярна на Хосмър и ще го чакам да се върне.
Въпреки смешната шапка и недотам изразителното лице на нашата посетителка, в нейната наивна вяра имаше нещо съвсем благородно, поради което и двамата изпитахме неволно уважение към нея. Тя остави на масата връзката с писмата и обеща да дойде, след като я повикаме. Шерлок Холмс поседя известно време мълчалив, събрал краищата на пръстите си, изтегнал нозе и устремил поглед в тавана. След това взе старата глинена лула, която му служеше като добър съветник, и във въздуха се разпростряха гъсти облаци дим. Умореното му лице ту се появяваше, ту изчезваше през пушека.
— Твърде интересна персона за изучаване е тази наша госпожица — продума той. — Тя е много по-интересна от самия случай, който между впрочем принадлежи към най-обикновените. Подобни неща ще намерите в моя дневник от 1877 година в Андоувър. Нещо сходно се случи миналата година в Хага, Разбира се, тук има някои нови подробности, но на мене ми се струва, че по-интересно от всичко е госпожицата.