— Признай, че по̀ ти се иска да бъдеш с нея — каза Патон.
— Да — отвърна Люн. — Не знам какво ми става. Май съм влюбен.
— Нали ти казах — продължи Патон. — Правиш й и подаръци.
— Да — призна Люн. — Дадох й гривна от синя ела. Беше много доволна.
— С малко се задоволява — продължи Патон. — Никой не носи вече такива.
— Кой ти каза? — попита Люн.
— Това не те засяга — отвърна Патон. — Пускаш ли й ръце, когато си с нея?
— Млъкни — каза Люн. — Човек не трябва да се подиграва с тези неща.
— Винаги си имал слабост към блондинките — продължи Патон. — Но ще ти мине като друг път. Тя е слаба.
— Говори за нещо друго — възрази Люн. — Не искам да приказваш такива работи.
— Ставаш досаден — каза Патон. — Ще загубиш бройки за Школата, ако мислиш само за това.
— Няма — отвърна Люн. — Внимание, връщат се…
Пуснаха първия да мине, беше плешив господин с мариновани мишки в чантата. После Патон стреля. Един слаб дангалак падна и умря, а пакетите му се търкулнаха на земята. Патон се развихри, но и Люн стреля на свой ред. Свали двама, но те се надигнаха отново и успяха да се доберат до отвора. Люн кълнеше като дявол, а пистолетът на Патон засече. Още трима им се измъкнаха под носа. Последна се зададе една жена и побеснелият Люн изпразни пълнителя си в нея, а Патон излезе от своята дупка, за да довърши работата; но жената беше съвсем мъртва. Хубава блондинка. Кръвта по босите й крака лакираше ноктите в червено, а на лявата си ръка тя носеше съвсем нова гривна от синя ела. Беше слаба. Навярно беше умряла на гладно сърце, така е по-добре за здравето.