Выбрать главу

Когато тя се обади, Тим каза:

— Той е мъртъв, ние не сме.

В облекчението си тя шумно изруга.

— Не можах дори да те целуна.

— Можем да си наваксаме, ако искаш.

— Тим, те искат да излезем от колата с майка ти. Затворихме прозорците и заключихме вратите, но те се опитват да ни измъкнат.

Той се обърка:

— Кои, как?

— Появиха се мигновено и затвориха улицата веднага щом започна стрелбата. Погледни през прозореца.

— Чакай така.

Той се изправи и се обърна към Пит:

— Имаме компания.

Отидоха до отворения прозорец в главната спалня. Улицата беше пълна с черни автомобили 4х4 с ярки бели надписи по покривите и предните врати: ФБР.

Въоръжени мъже бяха заели позиции зад тях и зад други прикрития.

— Гледай да ги забавиш две минути и после им кажи, че работата е свършена и ние излизаме — рече Тим на Линда.

— Какво по дяволите е това? — учуди се Пит.

— Не знам — отвърна Тим и затвори телефона.

— Как ти се струва, редно ли е?

— Кой го знае.

Той се отдалечи от прозореца и набра номера за справки. Когато операторката се обади, поиска номера на Майкъл Макрийди.

Предложиха му да го свържат автоматично срещу допълнително заплащане и той прие, защото не беше ден да се пестят разноски.

Мики се обади и Тим заговори:

— Хей, Мики, ще трябва да отложа посещението си за известно време.

— Велики Боже, Тим, какво става у вас?

— Записваш ли с видеокамерата?

— Как да не записвам, това е къде-къде по-добро от детските ти рождени дни, момчето ми.

— Мики, внимавай да не те видят. Снимай отвътре. Използвай обектива за увеличаване на образа и гледай да хванеш колкото се може повече лица, колкото се може по-отблизо и ясно.

Мики замълча за момент, после попита:

— Мръсни копелета ли са това, Тим?

— Може би да.

Глава 63

Той се представи като Стив Уентуърт, което би могло да бъде истинското му име или само едно от имената му.

Личната му карта беше със снимка, убедителни холографични елементи и надпис ФЕДЕРАЛНО БЮРО ЗА РАЗСЛЕДВАНИЯ.

Висок, атлетичен, с ниско подстригана коса и аскетични черти на красив монах, той имаше достоверен вид. Може би прекалено достоверен.

Родният му южняшки акцент беше облагороден от елитно университетско образование.

Уентуърт пожела да говори с Тим насаме в малкия кабинет на долния етаж. Тим настоя Линда да присъства.

Уентуърт се опъна:

— Това е привилегия, която не мога да предложа на никого другиго, освен на вас.

— Ние двамата сме едно — отказа да направи компромис Тим.

Доведоха я от трапезарията, където я държаха под предлог, че искат да я разпитат.

Къщата гъмжеше от агенти. Ако бяха агенти.

На Тим му напомняха на орките от „Задругата на пръстена“.

Линда влезе в кабинета и се обърна към Уентуърт:

— Той има нужда от лекар за ухото.

— Имаме лекари тук, но той не дава да го пипнат — отвърна Уентуърт.

— Кръвта вече почти спря — успокои я Тим.

— Защото си целия в съсиреци. За бога, Тим.

— Не ме боли — излъга той. — Изпих два аспирина.

Майка му и Пит бяха задържани в стаята за развлечения.

Някой уж щеше да взема показания от тях.

Майка му вероятно си мислеше, че вече са вън от опасност. Може и да бяха.

Трупът на убиеца беше прибран в чувал и изнесен от къщата на носилка. Никой не направи снимки, преди да го преместят. Ако имаше представители на съдебната медицина, те бяха забравили да си донесат инструментите. Нямаше никакви признаци, че се събират доказателства.

Уентуърт затвори вратата, Тим и Линда седнаха на канапето.

Агентът се настани на стол и кръстоса крака. Имаше спокойния вид на господар на вселената.

— Голяма чест е да се запозная с вас, господин Кариър.

Тим усети аналитичния поглед на египетско зелените очи на Линда и отвърна на Уентуърт:

— Не искам да се говори за това.

— Разбирам. Но това е истината. Ако не бяхте човекът, който сте, нямаше да съм тук и тази история нямаше да е свършила нито за вас, нито за госпожица Пакит.

— Това ме учудва — призна Тим.