На излизане от колата беше оправил възела на връзката, изтупал предницата на сакото си от мъх, ако имаше такъв, и погледнал надолу да се увери дали не трябва да излъска още малко обувките си, като ги потърка на задната страна на крачолите си.
Приятен млад мъж, облечен по-неофициално, беше излязъл да го посрещне и го беше довел до входната веранда, предлагайки му изстуден чай.
И сега Тим седеше в прекрасен люлеещ се стол на верандата с чаша чудесен чай в ръка.
Чувстваше се прекалено едър, тромав, странно облечен, но не и не на място.
На всички страни на верандата имаше люлеещи се столове и плетени кресла, дива™ и малки масички, създаващи впечатлението, че съседите идват отвсякъде по вечерно време да се насладят на обширната веранда и да поговорят за времето.
Тя не го накара да чака. Появи се в ботуши, жълтокафяви джинси и ослепително бяла блуза, много по-неофициално облечена от единствения предишен случай, когато я беше виждал.
Каза й, че му е приятно да я види отново, тя отговори, че удоволствието е нейно, и го накара да почувства, че говори истината.
Тя беше на седемдесет и пет години, висока, стройна, с късо подстригана буйна побеляла коса, сините й очи бяха ясни и прями.
Ръкува се с него и стисна ръката му дружелюбно, както и миналия път. Ръцете й бяха здрави, потъмнели от слънцето и работливи.
Те пиеха чай и си говореха за царевичната реколта и за коне, нейна любима тема, и за радостите на лятото в Средния запад, където тя бе родена и отрасла и където се надяваше да си остане докрай. После той подхвана:
— Госпожо, дошъл съм с молба за услуга, която е много важна за мен.
— Кажете какво ви е нужно, сержант Кариър, и аз ще направя всичко, каквото мога.
— Дошъл съм с молба за лична среща с вашия син и е жизненоважно вие лично да говорите с него за това.
Тя се усмихна.
— За щастие ние винаги сме били в много добри отношения с него, с изключение на единствения месец, когато служеше във военния флот и беше решил, че трябва да се ожени за момиче, за което аз бях твърдо убедена, че е неподходящо за него.
— Как завърши това, госпожо?
— За голямо мое облекчение и смях той откри, че момичето няма ни най-малко желание за женитба с него.
— Аз се женя другия месец.
— Поздравявам ви, сержант Кариър.
— И съм твърдо убеден, че тя е най-добрият избор.
— Вие сте на повече години от сина ми тогава и, струва ми се, по-разумен.
Те поговориха за Линда известно време, после за желаната среща и причината, поради която я желаеше, и макар да не й разказа всички подробности, той й каза повече, отколкото беше възнамерявал.
Глава 66
В червеното зарево на залеза вечнозелената гора стоеше сякаш под купола на благоуханно безмълвие, като катедрала, в която богомолците бяха само бухали, чиито молитви се изчерпваха с една дума.
С върховно изящество голямата, покрита с шинди къща делеше последния склон с дърветата и гледаше към дълго езеро, пламнало с отразения огън на небето.
Един мъж изпроводи Тим по стълбите, окъпани в мека светлина, от палубата до кея, който се простираше на повече от сто метра навътре във водата.
— Оттук нататък оставате сам — каза мъжът.
Стъпките на Тим отекваха глухо по дъските, вълните пляскаха леко по подпорите, в тъмната вода някъде отдясно подскочи и се гмурна риба.
В края на кея имаше открит павилион, достатъчно голям, за да побере осем души за вечеря. Тази вечер масата беше малка и имаше само два стола, и двата обърнати с лице към небето на запад, което се отразяваше в морето.
На масата имаше поднос със сандвичи, покрит със стъклен капак, и малко посребрено сандъче, пълно с натрошен лед, в което се гушеха четири бутилки бира.
Домакинът на Тим стана, за да го посрещне, и те си стиснаха ръцете. Домакинът отвори две бири. Те седнаха, загледани в избледняващия залез и отивайки от бутилките.
Червеното на небето се превърна в мораво и след като моравото потъмня, звездите коронясаха нощта.
От началото Тим се чувстваше неловко и не знаеше на какви теми да поддържа светски разговор. Искаше му се наблизо да имаше някаква хубава зидария, за която да може да се изкаже похвално, но никъде не се виждаше камък или тухла. Не след дълго обаче домакинът му го накара да се отпусне.
Лампите в павилиона не бяха светнати, но луната се отразяваше в тъмната вода и нощта беше достатъчно осветена.