Той изчака малко, но накрая се притесни.
— Не ми ли вярваш?
— Познавам много лъжци. Но ти не ми приличаш на никого от тях.
Насочените от прожекторите снопове светлина, под които колата се открояваше и едновременно чезнеше, не осветяваха особено вътрешността. Макар че лицето й тънеше в мека сянка, очите й хванаха лъч светлина и го отразиха.
— Не изглеждаш удивена от това, което ти казах — отбеляза той.
— Не съм.
— Значи… тогава знаеш кой е човекът, който иска да те ликвидира?
— Нямам представа.
— Бивш съпруг? Приятел?
— Никога не съм се омъжвала. Нямам приятел в момента и не съм имала откачен приятел преди.
— Да си се скарала с някого на работа?
— Работя като едноличен търговец от къщи.
— Какво по-точно вършиш?
— И аз се питам напоследък — отвърна тя. — Как изглеждаше човекът, който ти даде парите?
Описанието не я наелектризира. Тя поклати глава.
Тим добави:
— Има куче на име Лари. Веднъж го е взел със себе си и скочили с парашут от самолет заедно. Имал е брат на име Лари, който е умрял на шестнадесет години.
— Човек, способен да нарече кучето на умрелия си брат — няма начин да не се сетя кой е, дори да не ми е разказал за Лари или Лари.
Нещата не се развиваха в нито една от посоките, които Тим би могъл да си представи.
— Не е възможно парашутистът да ти е непознат.
— Защо?
— Защото иска ти да умреш.
— Няма нищо необикновено в това да станеш жертва на непознат убиец.
— Но никой не наема друг да убие човек, когото изобщо не познава.
Тим измъкна сгънатата снимка от джоба на ризата си.
— Откъде е взел това?
— Това е снимката ми за шофьорската книжка.
— Значи има достъп до архива с компютърните снимки на пътната полиция.
Тя му върна снимката. Тим я сложи обратно в джоба на ризата си и чак тогава осъзна, че тя е по-скоро нейна, отколкото негова.
— Не знаеш, кой би искал да умреш, а не си учудена — констатира той.
— Има хора, които искат всички да умрат. Когато свикнеш с тази мисъл, нищо не може да те учуди.
Острият нож на вторачения й зелен поглед сякаш режеше на филии стълпените му мисли и ги разстилаше наоколо като парчета плът по време на дисекция. И все пак погледът й бе по-скоро приканващ, отколкото студен.
— Много ми е интересна твоята реакция на всичко това — каза тя.
Той изтълкува думите й като признак на неодобрение или подозрение и отвърна:
— Не знам какво друго би могъл да направи човек.
— Можеше да задържиш десетте хиляди за себе си.
— Щяха да ме потърсят, ако го бях направил.
— Може би да, а може би не. Но сега… със сигурност ще те потърсят. Можеше просто да предадеш снимката и парите на убиеца и да изчезнеш. Да се отстраниш и да оставиш нещата да се развият по начина, по който биха то сторили, ако не беше те имало.
— И къде бих могъл да се дяна тогава?
— Можеше да отидеш на вечеря, на кино, да си легнеш.
— Ти така ли би постъпила? — попита той.
— Аз не съм интересна. Ти си интересен.
— Не съм от интересните.
— Не, не се правиш външно на интересен. Интересното в теб е това, което криеш.
— Казах ти всичко, нищо не съм скрил.
— Да, така е, що се отнася до станалото в бара. Но… не и за това, което е вътре в теб.
Задното огледало беше насочено към него. Той бе държал погледа си вторачен в нейния, за да не вижда своя. Сега отмести за миг очи към отражението в огледалото и тутакси ги наведе към удушения керамичен папагал в дясната си ръка.
— Кафето ми изстина — каза той.
— И моето. Можеше да се обадиш на полицията, след като убиецът си е тръгнал от бара.
— Не, след като разбрах, че е полицай.
— Барът е в района на Хънтингтън, аз съм в Лагуна Бийч. В различни съдебни райони сме.
— Не е ясно в кой район е той. Караше обикновена кола, без полицейска маркировка. Нищо не му пречи да е от полицията в този район.
— И сега какво ще правиш, Тим?
Искаше му се да я наблюдава и в същото време изпитваше ужас да я погледне и съвсем не можеше да разбере защо или как, за някакви минути от запознанството им, тя се бе превърнала в център на чувство на нужда или ужас.
Никога преди не бе изпитвал подобно нещо и макар че хиляди песни и филми го бяха програмирали да го нарече любов, той знаеше, че не е любов. Той не беше от хората, способни да се влюбят от пръв поглед. Освен това любовта не включва елемент на смъртен ужас.