— Единственото доказателство, което можех да дам на полицията, беше снимката ти, но що за доказателство е това? — продължи да размишлява той.
— А номерът на колата? — подсети го тя.
— И това не е доказателство, а само улика. Познавам човек, който може да издири името на шофьора. Човек, на когото имам доверие.
— И после?
— После не знам. Ще измисля нещо.
Очите и, неотклонно вторачени в него, обладаваха притеглянето на двойна луна и приливът на неговото внимание бе осъден да ги следва.
Сключил поглед отново с нейния, той си каза, че трябва да запомни този момент, този стегнат възел на ужас, който също така се превръщаше в разплитащ се възел на див възторг. Веднъж да намереше име за него, той щеше да разбере защо, без да се кани, внезапно бе си тръгнал от живота, който познаваше и към който се беше стремил, и се бе отправил към нов живот, за който нямаше никаква представа и който можеше да го изпълни с адско разочарование.
— Трябва да се махнеш от къщата тази вечер — посъветва я той. — Иди някъде, където никога не си ходила преди. Не при приятели или роднини.
— Мислиш, че убиецът ще дойде?
— Утре-другиден, рано или късно, веднага щом двамата с човека, който го наема, разберат какво е станало.
— Добре — съгласи се тя, без да има вид на уплашена. Трезвата й реакция го озадачи.
Мобилният му телефон иззвъня.
Линда пое чашата му и той отговори.
Обаждаше се Лиам Руни.
— Онзи се появи. Пита за бабаита на последния стол.
— Толкова бързо! Да го вземат дяволите! Надявах се, че ще минат поне ден-два. Първият или вторият беше?
— Вторият. Този път го огледах по-внимателно. Той е направо смахнат, Тим. Акула на два крака.
Тим си припомни неувяхващата замечтана усмивка и разширените зеници, жадни за светлина.
— Каква е тази работа, кажи!
— Женска история — повтори Тим предишното си обяснеше. — Ще се оправя.
Не беше трудно да се досети, че убиецът вероятно беше усетил, че нещо не беше станало както трябва по време на срещата в бара, и се беше обадил на парашутиста да провери.
Гледана през предното стъкло на колата, кухнята изглеждаше топла и уютна. На една от стените висеше комплект кухненски прибори.
— Недей да се измъкваш по този начин — каза Руни.
— Не го правя заради теб. — Тим отвори вратата и слезе от колата. — Правя го заради Мишел. Не си рискувай главата с тази работа — мисли за нея.
Хванала двете чаши, Линда слезе от форда от страната на шофьора.
— Кога точно си тръгна оня? — попита Тим.
— Изчаках към пет минути, преди да ти позвъня. Да не би да вземе да се върне и да ме види, че говоря по телефона. Има вид на човек, който винаги може да каже колко прави две и две.
— Трябва да свършвам — каза Тим, натисна копчето КРАЙ и прибра телефона.
Линда занесе чашите на мивката, а Тим се зае да избере нож от комплекта на стената. Прескочи касапския и взе друг, с по-късо и тънко острие.
Магистралата покрай брега на Тихия океан беше най-краткият път от „Фенерджията“ до уличката на Линда. Дори и в понеделник вечер движението можеше да бъде задръстено. Можеше да се наложи да се пътува четиридесет минути от врата до врата.
В допълнение към портативната сигнална лампа цивилната кола можеше да има и сирена. Сирената естествено щеше да бъде изключена по време на приближаването — убиецът нямаше да им даде сигнал, че е пристигнал.
Линда се обърна с гръб към мивката и видя ножа в ръката на Тим. Не направи погрешни заключения, нито поиска обяснения.
— С колко време разполагаме? — попита тя.
— Можеш ли да си събереш багажа за пет минути?
— Мога и за по-малко.
— Давай.
Тя хвърли поглед към форда.
— Не можеш да минеш незабелязана с него. По-добре да го оставиш — посъветва той.
— Нямам друга кола.
— Ще те закарам, където поискаш.
Зеленият и поглед се забоде като счупена стъклена бутилка.
— Какво печелиш ти от това? Нали ме предупреди, можеш да си вървиш.
— Убиецът ще иска да се отърве и от мен. Само трябва да разбере името ми.
— И ти смяташ, че аз ще му го кажа, като ме намери?
— Дали ти ще му го кажеш или не, той ще го научи. Аз трябва да открия кой е той и още по-важно, трябва да открия кой му дава поръчката за убийство. Може би като си помислиш по-дълго, ще успееш да се сетиш.