— Аз съм само един прост зидар.
— Повечето автомонтьори, които познавам, са по-големи философи от университетските професори. Те трябва да бъдат такива, защото живеят в реалния свят. Сигурно същото е и при зидарите.
— Неслучайно ни наричат каменни кратуни.
— Много сполучливо — усмихна се тя.
Когато стигна улица „Нюпорт Коуст“, той зави надясно и започна да се отдалечава от брега. Пред него земята се надигаше, а отзад морето се слягаше под нарастващата тежест на нощта.
— Познавам един дърводелец — каза тя. — Той е почитател на метафорите, защото смята, че самият живот е една голяма метафора, изпълваща всеки миг с тайнство и скрито значение. Знаеш ли какво е метафора?
— Сърцето ми е самотен ловец, скитащо из самотна гора — отвърна той.
— Добре го даваш за каменна кратуна.
— Не е мое творение. Чул съм го някъде.
— Явно помниш къде. Личи си по начина, по който го каза. Важното е, че ако твоят Санто не е заспа, той веднага ще забележи, че ченгетата не са ми по сърце.
— Не е, но няма за какво да не ти е по сърце.
— Сигурна съм, че е готин. Не е негова вината, че ръката на закона понякога се има за върхът на чудесата.
Тим преся неколкократно думите й, но в ситото на съзнанието му не остана сух остатък.
— Възможно е твоят приятел да е от малкото идеалисти, които влизат в полицията, за да правят добрини, но ченгетата ме изкарват от равновесие. И не само ченгетата.
— Хайде, признай си защо им имаш зъб.
— Нямам им зъб. Просто съм си такава.
— Имаме нужда от помощ и Пит Санто може да ни я даде.
— Знам. Просто си казвам как стоят нещата.
Те се изкачиха на върха на последния от веригата хълмове и пред очите им блесна внушителната гледка на вътрешната част на Оранжевия окръг с милионите си светлини, пред които звездите бледнееха.
— Изглежда така могъщ, непоклатим и вечен — възкликна тя.
— Кой?
— Светът на цивилизацията. Но всъщност е крехък като стъкло. — Тя се обърна с лице към него. — Време е да млъкна. Ти вече започваш да ме мислиш за откачена.
— Не — успокои я Тим. — Това за стъклото ми е ясно. Напълно ми е ясно.
Продължиха да пътуват с километри, без да разговарят, и скоро той осъзна, че дори когато мълчаха, вече не се чувстваха неловко заедно. Зад прозорците нощта дебнеше като машина на забравата, готова за атака, но тук, във форда, сърцето му бе временно обзето от някакъв покой заедно с предчувствието, че нещо хубаво може да се случи, дори нещо много хубаво.
Глава 7
След като обходи цялото бунгало, палейки навсякъде лампите, без да му мигне окото, Крейт се върна в спалнята.
Не особено скъпата бяла кувертюра на леглото бе опъната идеално, като в казармата. По ресните нямаше нито едно заплитане.
Крейт беше виждал къщи с неоправени легла и рядко сменяни чаршафи. Мърлявщината го отвращаваше.
Ако можеше да се действа със стрелба, мърлячът можеше да бъде убит поне от няколко крачки. Тогава нямаше да е толкова страшно, че не си е сменял бельото всеки ден.
Ала твърде често договорът изискваше да се приложи удушаване, намушкване с нож, удар с предмет или друг подобен интимен метод на екзекуция. В такъв случай, ако жертвата се окажеше мърляч, удоволствието от една по принцип приятна задача можеше да се превърне в гадна работа.
Да вземем например удушаването с въже изотзад. В предсмъртния си ужас жертвата ще се опита да се протегне и да издере очите на нападателя. Няма проблем човек да си опази очите, но жертвата може да ти докопа бузата, да те стисне за брадата, да те докосне по устните и ако имаше подозрение, че не си мие винаги ръцете след ходене в тоалетната, възникваха съмнения дали доброто заплащане и многото други придобивки от тази работа компенсират достатъчно отрицателните й страни.
Дрешникът на Линда Пакит беше малък и добре подреден. Нямаше много дрехи.
Крейт бе приятно впечатлен от семплото й облекло. Семплото във всяко нещо беше и по неговия вкус.
Той свали няколко кутии от лавицата над окачените дрехи. Нищо показателно не се намери в нито една от тях.
Проявата на любопитство относно жертвата му беше забранена. Не му се разрешаваше да се интересува от друго, освен от името, адреса и външността й.
Обикновено той спазваше това правило. Случката в бара обаче променяше изискванията за този проект.
Крейт се надяваше да намери снимки на роднини и приятели, училищни албуми, спомени от ваканционни пътешествия и повехнали романи. Но снимки нямаше дори и на избърсания от прах скрин, както и на идеално почистените нощни шкафчета.