На екрана се появи и адресът на Тимоти Кариър, макар че Крейт се съмняваше, че ще има полза от него в момента. Ако Кариър беше паякът от бара и ако той беше хукнал към Лагуна Бийч да предупреди жената, не би имал неблагоразумието да се върне вкъщи.
В допълнение към името и адреса Крейт бе поискал сведение и за професията на човека. Кариър беше дипломиран майстор зидар.
Крейт запази информацията и телефонът завибрира отново. Появи се снимка на зидаря, с висококачествена резолюция, и това беше без съмнение образът на бабаита в бара.
В решителните моменти Крейт работеше сам, но разполагаше със страхотна поддръжка по отношение на информацията и техниката.
Той прибра телефона, без да запази снимката. Не беше изключено да поиска да научи повече за Кариър, но засега не му трябваше.
В каната беше останало достатъчно за още една, последна чаша кафе. Той си я наля и я подслади с яка глътка мляко. После седна пак на масата да я изпие.
Независимо от смелостта, с която бяха съединени кухнята и гаражът, в помещението цареше уют.
Цялото бунгало беше много приятно — харесваха му чистотата и простотата му. Всеки би могъл да живее тук и никой не би могъл да каже що за птица е обитателят.
Рано или късно къщата щеше да излезе на пазара. Да купи имота на убита от него жертва, би било прекалено рисковано, но мисълта му доставяше удоволствие.
Крейт изми всичко, което беше използвал — чашата, чинията, вилицата, каната за кафе, както и президентската чаша, от която бяха пили Линда или гостът й. Накрая изплакна стоманената мивка и я подсуши с книжни салфетки.
За последно, преди да си тръгне, той се приближи до форда, отвори вратата на шофьора, отдръпна се малко, за да не се изпръска, отвори ципа на панталона си и пусна яка струя урина в колата. Не му беше приятно, но се налагаше.
Глава 8
Пит Санто живееше в скромна измазана с гипс къща заедно със свенливото си куче Зоуи и мъртвата си риба Лусил.
Безупречно препарирана и монтирана, рибата-меч Лусил висеше над бюрото в кабинета.
Пит не беше рибар. Беше наследил рибата при покупката на къщата.
Беше я кръстил на името на бившата си жена, която след две години брак бе разбрала, че не може да го промени, и се беше развела с него. Тя искаше да го накара да напусне полицията, да започне работа като агент за продажби на недвижими имоти, да се облича по-изискано и да си оправи белега.
Бракът се беше разпаднал, когато тя му купи чифт мокасини с ресни. Той отказа да ги носи. Тя отказа да ги върне в магазина. Той отказа да ги държи в дрешника си. Тя се опита да смели едната в машината за изхвърляне на боклук. Сметката за боклука полудя.
Сега под бляскащия свредел на окото на острозъбата Лусил Пит Санто стоеше до бюрото си и наблюдаваше как интернетната страница на Автомобилното и пътно управление се отваряше на екрана.
— Ако не можеш да кажеш на мен за какво става въпрос, на кого можеш?
— На никого — отвърна Тим. — Поне засега. Може би след ден-два, когато нещата… се изяснят.
— Кои неща?
— Неизяснените.
— Аха, как не се сетих! Когато неизяснените неща се изяснят, тогава ще можеш да ми кажеш.
— Може би. Слушай, знам че заради тази работа можеш да загазиш.
— Това няма значеше.
— Разбира се, че има — възрази Тим.
— Не ме обиждай. Няма значение. — Пит седна пред компютъра. — Тъкмо като ме изгонят от полицията, ще мога да се хвана с продажба на имоти.
Той въведе името, номера на полицейската си значка и паролата и архивите на Автомобилното и пътно управление му се предадоха като мома за женене на любимия си.
Свенливата Зоуи, черен лабрадор, го наблюдаваше иззад прикритието на едно от креслата, а Линда, подвила коляно, се мъчеше да я подмами да излезе на открито, като й гукаше и й се кълнеше в любов.
Пит набра номера на колата, който му даде Тим, и базата данни изплю информацията, че регистрираният притежател на белия шевролет не е някакъв орган на закона, а някой си Ричард Лий Кравет.
— Познаваш ли го? — попита Пит.
Тим поклати глава.
— Никога не съм го чувал. Мислех, че колата ще бъде полицейска под цивилно прикритие.
— Човекът, който те интересува, е полицай! — удиви се Пит. — Аз ти събирам информация за полицай?
— Ако е полицай, той е от лошите.
— Виж ме мен какво правя — възползвам се от служебните си привилегии, за да помогна на частно разследване. Аз съм лошият полицай.