— Откога проговори на френски?
— Имах случай с преподавател по френска литература в университета. Убил момиче с длето. Накълцал я на парчета с каменосекач.
— С каменосекач?
— Занимавал се и със скулптура. За малко да се измъкне, защото имаше безкрайно sang-roid. Но аз го разкрих.
— Сигурен съм, че Линда не е накълцала никого на парчета.
— Просто отбелязвам самообладанието й. Но ако някога пожелае да накълца мен, няма да й откажа.
— Compadre, верни приятелю, много ме разочароваш.
Пит се ухили.
— Знаех си, че има нещо между вас.
— Нищо няма — увери го Тим и се отправи към форда през тишината на жабите.
Глава 9
Докато Тим изкарваше колата на заден ход от двора, Линда отбеляза:
— Не е лош за полицай. Много му е сладко кучето.
— Затова пък си има и мъртва риба и я е кръстил на бившата си жена.
— Значи тя е била студена като риба.
— Каза, че няма да има нищо против да го накълцаш на парчета.
— Какво значи това?
Тим смени скоростта и каза:
— Сам-до-него-вски майтап.
— Самдонеговски?
Телефонът му звънна и го отърва от задължението да й отговори. Мисълта, че това може да е Руни с нови вести, го накара да се разбърза и той отговори на третото позвъняване. На екрана обаче не пишеше кой се обажда.
— Ало?
— Тим?
— Да?
— При тебе ли е тя?
Тим замълча.
— Кажи й, че паят й с крем е страхотен.
Звукът на гласа му измъкна в паметта на Тим образа на невероятно разширените му жадни за светлина зеници.
— И кафето й също го бива — добави Ричард Лий Кравет. — А чашата с дръжка във формата на папагал така ми хареса, че си я прибрах.
В този жилищен квартал нямаше голямо движение, а в момента дори никакво. Тим удари спирачки в средата на улицата, нямаше и километър от къщата на Пит Санто.
Убиецът беше използвал друг източник, вместо Руни, да се докопа до името му. Как се беше сдобил с номера на мобилния му телефон, след като не беше публикуван в указателя, беше напълно непонятно.
Макар че не чуваше гласа от другата страна, Линда знаеше прекрасно кой се обажда.
— Аз съм пак по следата, Тим, не че имаш някаква заслуга за това. Получих нова снимка на мястото на онази, която ти не ми даде.
Линда вдигна към прозореца листа с копието от шофьорската книжка на Кравет и под светлината на близката улична лампа се зае да изучава лицето му.
— Преди фаталния удар, или както му викат coup de grace, ми е поръчано да я изнасиля. Тя е апетитна. Затова ли ме отпрати с половината пари? Видял си снимката на тази мръсница и ти се е дощяло ти да я изнасилиш?
— Забрави тази работа — рече Тим. — Не можеш повече нищо да направиш.
— Е, как ще ме спреш? Никога повече няма да се прибереш вкъщи, тя няма да се прибере и двамата ще бягате до края на живота си?
— Отиваме в полицията.
— Няма проблеми, Тим. Отидете в полицията веднага. Отговорните хора така постъпват.
Тим понечи да каже: „Знам, че си ченге, видях те как си тръгна от бара, вече ти знам и името“, ала не искаше да си изстреля патроните без време.
— Защо го правиш, Тим? Какво означава тя за теб?
— Почитател съм на нейното sang-froid.
— Хайде, стига глупости.
— Думата е френска.
— Прекарай с нея нощта, ако искаш. Потъркаляй я в леглото колкото ти се ще. Накефи се. После я закарай у дома на сутринта. Аз ще я поема и ще забравя за твоята намеса.
— Ще си помисля.
— Няма време за мислене, Тим. Дай да се спазарим сега и гледай да ме убедиш, че си искрен. Защото знаеш, че ще дойда.
— На добър час! Дано намериш иглата в купата сено.
— Купата не е толкова голяма, колкото си мислиш, Тим. А пък ти си много по-голям от всякаква игла. Ще те намеря много бързо. По-бързо, отколкото си мислиш — и тогава няма прошка.
Кравет затвори телефона.
Тим моментално набра звезда-69, но номерът на Кравет беше защитен срещу връщане на обаждането.
Отпред една кола не спря на стопа и профуча през кръстовището. Дупката, образувана около отводен канал, я подхвърли и фаровете й прекосиха нагоре-надолу предното стъкло на форда.
Тим бързо премести крак от спирачката на ускорителя и рязко сви от средната линия към бордюра в очакване насрещната кола да завие в неговата лента и да се опита да му прегради пътя.