Выбрать главу

Нейният поглед омекна и прие тържествения мъдър вид на морето и на него му се стори, че в този момент тя пое в дълбините си едно ново разбиране за него.

— Кафенето работи денонощно — отбеляза тя. — Можем да си седим тук, докато той си тръгне.

— Можем да се престорим, че него го няма, че е някой друг, който няма нищо общо с нас. Можем да си повтаряме това по целия път към вратата, да излезем и всичко да свърши. Мнозина биха постъпили така.

— Не и през 1939-а — промълви тя.

— Жалко, че твоят форд не е машина на времето.

— Ще се върна в онези времена… да послушам и погледам Джек Бени по радиото, Бени Гудман в Императорския салон на Уолдорф-Астория в Ню Йорк…

— Хитлер в Чехословакия, в Полша… — напомни й той.

— Искам да се върна.

Сервитьорката ги попита дали желаят нещо друго. Тим помоли за сметката.

От шевролета все още не беше слязъл никой. Движението по улицата беше утихнало. Приливът на облаците беше угасил луната.

Когато сервитьорката донесе сметката, Тим беше приготвил парите да плати за консумацията и сервиза.

— Завий надясно по уличката — напомни той на Линда. — Изтичай до пресечката. Очаквай да се появя от главната улица.

Те напуснаха сепарето. Тя сложи ръка на рамото му и за момент той си помисли, че ще го целуне по бузата, но тя се обърна настрани.

Стиснат под колана, пистолетът студенееше на корема му.

Глава 12

Когато Тим Кариър избута стъклената врата и излезе от кафенето, въздухът сякаш беше избягал от нощта и за него не оставаше живот в този вакуум.

По улицата палмите подсвиркваха и подрънкваха с трепета на свежия бриз в разрез с усещането за липса на въздух.

След задавеното първо вдишване последва второ, по-дълбоко, и той се оправи. Беше готов.

Беше се парализирал не защото се боеше от Кравет, но от ужас какво ще последва, след като свърши с Кравет. Той беше работил с години да се сдобие с достатъчно анонимност. Този път обаче тя можеше да му се изплъзне.

С престорено спокойствие, без да проявява интерес към далечния шевролет, той се отправи директно към форда. Вече зад волана, когато вътрешното осветление угасна, хвърли поглед към подозрителната кола.

От по-добрата позиция за наблюдение се виждаше, че вътре има мъж, но лицето представляваше само едно размазано петно. Твърде далече беше, за да различи някакви подробности, и не беше ясно дали това е човекът, на когото беше дал десет хиляди долара в бара.

Тим извади пистолета изпод колана и го сложи на седалката до себе си.

Запали колата, но не светна фаровете. Едва пълзейки, той се отправи към ресторанта, все едно възнамеряваше да вземе Линда от входа.

В задното огледало видя шофьорската врата на шевролета да се отваря и някакъв висок мъж да излиза.

Когато фордът стигна до ресторанта и започна да завива успоредно на него, човекът от шевролета се приближи. Главата му беше сведена, сякаш бе потънал в мисли.

Той излезе от сянката в осветената част на паркинга и се видя, че ръстът и силуетът му съответстват на физическите данни на убиеца.

Тим натисна спирачката, уж да чака Линда, но всъщност целейки да подмами врага да се отдалечи от шевролета, доколкото смееше. Ако прекалеше с изчакването, убиецът можеше изведнъж да хукне към форда и да го застреля зад волана.

На четиридесетина метра право напред беше изходът от паркинга. Тим изчака навярно с част от секундата по-дълго, отколкото трябваше, включи светлините, настъпи с все сила ускорителя и изхвърча към улицата.

Съдбата играе с фалшифицирани зарове и разбира се, движението по улицата изведнъж се сгъсти. Тройка автомобили, хвърчащи с превишена скорост, идваха към него.

В очакване на изстрел, взрив на стъкло и куршум в мозъка Тим продължи бягството. Вече излязъл на улицата, той осъзна, че загубата на инерция при десния завой ще засече поне един, ако не всичките приближаващи се автомобили.

Запищяха спирачки, засвириха клаксони, шишовете на фарове го набодоха с огън. Вместо да завие надясно, той профуча право през двете ленти, отиващи на изток.

Спирачките замлъкнаха, макар че клаксоните го прокълнаха още по-зловещо, и две коли и един камион го задминаха. Никой дори не докосна бронята на форда, но бурното им въздушно дихание го разклати.

Когато връхлетя в лентите, отиващи на запад, насрещното движение беше все още далеч, но се приближаваше бързо. Той зави на запад, погледна на юг и видя, че Кравет беше изтичал обратно в шевролета. Беше седнал зад волана и затваряше вратата.