— Ако дойде да те търси и не те намери, ще си го изкара на нас. Ще трябва да се върнеш откъдето дойде.
— Ти имаш ли акъл? — възкликна тя.
— Е, голяма работа, че пускал ръце — отвърна Денис Джоли. — Щом не налита на бой, а само пуска ръце, нека те откара вкъщи, нека опипа туй-онуй, нека барне някоя цица, няма да ти стане нищо.
— Не е нищо.
Тя хвърли поглед назад към кухнята. Кравет го нямаше.
Ако не се измъкнеше бързо оттук, нямаше да успее да стигне до края на уличката, преди Тим да се появи.
— Не е нищо — повтори тя.
— Когато те закара вкъщи, тогава можеш да му отрежеш квитанцията и той няма да се разсърди на нас.
Тя пристъпи плътно до него, пъхна лице близо до неговото, грабна колана му и в същата секунда измъкна края му от гайката…
— Ей!
… издърпа езика от дупката и после колана от токата.
Размахвайки безуспешно ръце към нея, той извика:
— Ей, какво по дяволите правиш! Стига! Престани!
Той се отдръпна, но тя пристъпи пак нападателно, намери края на ципа и отвори дюкяна на панталона му.
— Ей, спри, спри!
Линда продължи да се тика в лицето му, забивайки нокти в ръката му, за да му попречи да затвори ципа, докато той отстъпваше по тясната пътека.
— Какъв ти е проблемът! — изсъска тя и го напръска със слюнка, докато произнасяше „п“-то в „проблемът“. — Аз искам само да опипам туй-онуй. Ти какво, срамуваш ли се, Дени? Аз само ще си барна малко. Няма да ти стане нищо. Нищичко. Ще барна съвсем малко. Да не те е страх, че няма да мога да го намеря, Дени?
Вечерният управител се блъсна в една от масите за готвене, купчина чинии се срути на пода и се разби на парчета с громоленето на дебел, евтин порцелан.
Бутайки ръката на управителя, Линда се опитваше да бръкне в панталона му.
— Някой връзвал ли ти го е на фльонга, Дени? Сигурна съм, че страшно ще ти хареса. Дай да ти го вържа на фльонга.
Зачервен, запенен от възмущение, в панически опит да се оттегли, но възпрепятстван от раздутата си фигура, като огромен бик стиснат в тесния кръг на родеото, той се препъна и падна.
Линда не се поддаде на изкушението да удостои господин Джоли с един жизнерадостен ритник, а стъпи между разкрачените му крака, прескочи го и забърза към дъното на кухнята.
— Мръсна кучка! — изкрещя той с мутиращия фалцет на пубертет.
В коридора имаше три врати и логиката подсказваше, че вратата на задната стена ще бъде изходът. Вместо това зад нея се намираше охладен килер.
Вратата на лявата стена водеше към малък претъпкан офис. Зад дясната пък се намираше склад за чистача с мивка.
Линда разбра, че е направила грешка, върна се при първата врата, отвори я широко и влезе в килера, който всъщност беше охладено входно антре. В далечния му край беше изходът към уличката зад кафенето.
Два големи контейнера за боклук стояха от двете страни на изхода. Те далеч не миришеха така апетитно както беконът, печените питки и сладкишът с масло.
Тук-таме по паважа се образуваха локвички от светлина от лампите, монтирани за безопасност над някои от вратите на сградите, но в по-голямата си част уличката сякаш минаваше през тъмнината на тунел и хвърляше предизвикателната ръкавица на незнайни заплахи.
Разтърсена от епизода в кухнята, тя измина бегом няколко метра, преди да осъзнае, че е тръгнала наляво, вместо надясно. Обърна се и се насочи към далечния край на уличката.
Минавайки покрай кухненския изход на кафенето, тя чу, че от близката пресечка зад нея да се приближава кола.
Контейнерите за боклук едва оставяха място за една кола да мине. Тя се отдръпна настрана, за да й даде път.
Двигателят на колата издаваше странни чукащи и кашлящи звуци, но не той беше частта в най-лошото състояние.
Линда погледна назад и видя само един светещ фар и полегналото наляво тяло на колата, защото едната или и двете гуми от страната на шофьора бяха гръмнали. Ленти от разкъсана гума се развяваха, стоманена джанта стържеше по асфалта, шасито се люлееше върху разтегнати пружини и нещо, навярно ауспухът, се тътреше по паважа и хвърляше рояци от искри, подобно на светулки, изпод пода.
Когато мина през кръга от светлина на една от входните лампи, Линда видя, че това е шевролетът.
Как Тим беше постигнал всичко това не беше ясно, но беше ясно, че той го бе направил. Той мислеше, че е довършил шевролета, но макар и осакатена и грохнала, старата кранта все още се държеше за живота.