Кравет беше разгадал плана им. Той се бе досетил, че тя е излязла от задния изход на кафенето, и беше дошъл за нея.
Понечи да се върне вътре, но вратата се отвори и тя видя Денис Джоли, чийто дебел врат се бе издул още повече от възмущение, а от големите месести части на ушите му бляскаха мъничките бижута.
Ако се опиташе да се върне в ресторанта, той щеше да й препречи пътя, а можеше да й попречи дори тук, като влезе в разпра с нея.
— Ако те види — предупреди го тя, — ще ти пръсне черепа.
Тонът й, както и загрижеността на Джоли за собствената му кожа и адският тропот на шевролета, убедиха вечерния управител да се скрие миг след като се показа.
Подобно на сивия кон от Апокалипсиса3 колата изрева и се хвърли напред с взрив от искри и Линда побягна.
Глава 14
С чанта, закачена през рамо и притисната под дясната мишница, Линда тичаше и движеше напред-назад лявата си ръка, за да си помага.
Не би било възможно да надбяга кола в добро състояние. Може би имаше шанс срещу осакатения шевролет. В крайна сметка нямаше избор.
Дали да не опита да отвори задната врата на някоя от сградите по уличката? Повечето от тях бяха магазини. Офиси. Ето един магазин за химическо чистене. Тук пък салон за маникюр. Затворени по това време. Но имаше и ресторант, и няколко бара, които продължаваха да работят между десет и единадесет.
Ако кривнеше към пълно с хора място, Кравет нямаше да я последва, нямаше да изтрепе всички в заведението само за да убие нея. Прекалено рисковано би било. Барманът би могъл да е въоръжен. Някой от посетителите би могъл да е въоръжен. Камерите за наблюдение биха могли да запишат сцената. Кравет би изчакал.
Ако спреше обаче и вратата се окажеше заключена, това би било краят. Шевролетът бе по петите й. Нямаше място за грешки. Колата ще я смачка, ще я размаже на стената.
Ако се съдеше по шума, шевролетът я застигаше. Тя беше започнала с тридесетинаметрова преднина, а сега нямаше и двадесет.
До южния край на уличката оставаше ужасно дълъг спринт, а нейните крака бяха натежали и вдървени. Не биваше да изяжда питката с бекон и кашкавал.
Тя стъпи на някаква празна консерва, която се залепи за подметката й за крачка, две, три, спъвайки крачката й, после се откачи и се изтъркаля шумно настрани.
Зад гърба й какофонията на разпадащия се шевролет набъбваше и тя очакваше да усети тласъка на смачканата предна броня върху краката си. Когато изглеждаше, че шумът се е усилил до крайност, изведнъж се вдигна врява до небесата от пронизителните писъци на стържещ метал. Изглежда, колата беше халосала контейнер за боклук.
Сякаш понесени на вълната на звука, краката й олекнаха и литнаха.
Колкото и силен да бе, звукът се бе отдалечил и тя осъзна, че макар да бе я парнал драконовият дъх от пушещо масло на прегрелия двигател, повече не го усещаше.
Набра смелост да погледне през рамо, докато тичаше, и видя, че шевролетът се беше блъснал в един от контейнерите за боклук и се беше закачил за него. Кравет се опита да изфорсира колата, за да се откачи, но металните колела на голямата кофа издълбаха ями в асфалта. Колата продължи да я влачи покрай сградата, капакът й заигра нагоре-надолу като пастта на крокодил, от търбуха й изригна недосмлян боклук, а страната й изкърти струя от гипсова мазилка от стената и рамката на вратата.
Набрала преднина, Линда се чувстваше във все по-голяма безопасност с всяка крачка или поне така си казваше. Излизайки от уличката, тя едва не връхлетя под колелата на кола в първата лента, отиваща на запад.
Погледна на изток, петимна да съзре форда, но той не беше сред малкото коли, идещи отсреща.
От уличката зад гърба й бам-бум-трясъкът на разпада изведнъж утихна. Кравет се бе отказал да шофира.
Щеше да се появи сега на крака. Щеше да е въоръжен. Щеше да я застреля в гърба.
Стъпвайки близо до тротоара, Линда побягна на изток, надявайки се, че фордът ще се появи пред очите й.
Глава 15
Крейт щеше за една бройка да я смаже, ама пустата му кофа за боклук.
Един по-незначителен човек, чиито чувства не са изящно балансирани от разума, би се поддал на изблика на ярост. В порив на безразсъдство той би стрелял по жената през предното стъкло, въпреки че ъгълът и разстоянието даваха много малка надежда за смъртоносен удар.
Дори да допуснем, че Крейт не беше създаден специално за тази работа, не можеше да се отрече, че той бе паднал на мястото си също тъй естествено както жълъдът пада от дървото на земята под него. Никой по-незначителен човек не би могъл да има неговия успех в работата и той бе убеден, че не съществува равен в това отношение.