— Особено усмивката.
— А очите? Какво ще кажеш за тях, compadre?
— Вече сме изчерпали тази тема. Чаша с папагал, пай с крем нишесте.
— Фалшиви шофьорски книжки, вкарване на фалшиви файлове, това са углавни престъпления. Не мога да си мълча за тях дълго. Не мога дори и заради теб.
Беше почти сигурно, че Ричард Лий Кравет не е истинското име на убиеца и нямаше да бъде лесно да се направи връзка между изгорелия шевролет в уличката зад кафенето и истинската му самоличност. Пък и катастрофиралата кола не беше доказателство за нищо повече от опасно каране.
— Може би ако успееш да отсееш истинското му име от купчината фалшиви, може би ако открием името, дадено му след раждането, къде работи, къде живее, може би тогава ще мога да ти разкажа цялата история.
— Три пъти може би. Чуй ме хубаво. Аз имам здрав задник и мога да седна на информацията и да не мърдам от нея заради теб. Но това няма да трае вечно, не до Второто пришествие.
— Благодаря ти, Пит — рече Тим. — Обади ми се, когато имаш нещо ново.
— Подозирам, че ще се занимавам с тази работа до малките часове. Вече се обадих да взема отпуск по болест за утре.
— Няма значение по кое време на деня е, ако откриеш нещо, обади се.
— Тя още ли е с теб?
— Да. Много си пада по печени питки с бекон и кашкавал и мрази люцерна.
— А „Американският идол“ харесва ли го?
— Не го гледа.
— Казах ти, че в нея има нещо, нали! Попитай я кой й е любимият женски филм.
Тим се обърна към Линда.
— Пит пита кой ти е любимият женски филм.
— Имам два еднакво любими — „Умирай трудно“ и „Мъж под прицел“, версията с Дензъл Уошингтън.
Тим повтори отговора й и Пит възкликна:
— Голям си късметлия, бате!
Глава 17
В мокрото помещение Крейт намери свободни закачалки за панталоните, ризата и спортното си сако и закачи дрехите на дръжките по кухненските шкафове.
Останал по долно бельо, чорапи и обувки, той затвори щорите на кухненския прозорец. Не обичаше хора, които се оставят да ги гледат.
Намери четки за дрехи с твърди и меки косми. Но най се зарадва, когато откри гъба за чистене на дрехи.
Собствениците на дома явно бяха също тъй взискателни относно чистотата на дрехите си, както и на дома си.
Преди да си тръгне, той би се изкушил да им остави бележка в израз на одобрението си, но би им дал и някои препоръки. В момента на пазара се продаваха безвредни биохимично разложими препарати за химическо чистене в домашни условия, а те нямаха нито един от тях. Беше сигурен, че продуктите, които им препоръча, ще им харесат.
С помощта на леко навлажнената гъба, където бе необходимо, и съответната четка в зависимост от естеството и състоянието на тъканите, той много бързо успя да освежи облеклото си.
Тъй като мокрото помещение беше тясно, отвори дъската за гладене в кухнята. Собствениците на дома притежаваха висококачествена многофункционална парна ютия.
Той беше използвал същата такава ютия като оръдие за изтезание на един младеж, преди да го убие. За съжаление след края на упражнението чудесният уред се беше съсипал.
Като свърши с гладенето, тръгна да търси черна боя за обувки, подходяща четка и парцалче за лъскане. Комплект за чистене на обувки го чакаше в шкафа под мивката в кухнята.
Крейт сложи всичко, което беше използвал, на място, облече се и се качи на горния етаж да търси огледало, в което да се види в пълен ръст. Намери такова в голямата баня.
Остана доволен от вида си. Би могъл да бъде учител или търговец, или нещо подобно.
Огледалата го изпълваха с голямо любопитство. В тях всичко се обръщаше наопаки и това му внушаваше някаква тайнствена истина за живота, която му оставаше да разгадае.
Веднъж беше прочел интервю с някаква писателка, която твърдеше, че образът, с който най-близко се отъждествявала, бил този на Алиса на Луис Карол. Тя била самата Алиса по дух.
Безбройните недопустими мнения на тази писателка бяха накарали Крейт да я посети една вечер. Тя се бе оказала доста дребничка. Беше я грабнал с лекота и хвърлил в едно огледало за оглеждане в пълен ръст да провери дали ще стане фокусът с преминаването й в страната на чудесата.
Но тя не се бе оказала самата Алиса. Огледалото се беше разбило на парчета. И тъй като тя не бе успяла да проникне в света на огледалото, той се бе заел да прониква с парчетата от огледалото в нейния свят.
Едва след като телефонът му завибрира Крейт осъзна, че беше прекарал пред огледалото повече от минута-две.