Съобщението го информираше, че поръчката му ще бъде доставена до два часа сутринта.
Според ръчния часовник му оставаше час и петдесет и пет минути да чака.
Не се измъчваше от нетърпение. Чакането беше за него добре дошло като възможност да погостува на семейството, което, без да знае, му беше предоставило убежище.
Първият обект за инспекция бяха шкафчетата в главната баня. Той разбра с удовлетворение, че имаха същия вкус със стопаните относно марките на пастата за зъби, таблетките за киселини, за главоболие…
Срещнеше ли обаче марка, за която смяташе, че е лош избор, той хвърляше продукта в близкото кошче за боклук.
В две от чекмеджетата на скрина в главната спалня Крейт откри колекция от еротично бельо. Едно по едно той разгъна всяка дреха, огледа я и я сгъна пак.
Не беше възмутен от това откритие. Ако средният човек, бил той мъж или жена, имаше право на нещо, то това беше волният израз на сексуалността.
Крейт изпита моментно желание да изрази директно сексуалността си в най-възбуждащото от тези изделия и да го върне после в чекмеджето, но реши да се запази за мадам Пакит.
В дъното на коридора на втория етаж след спалнята на родителите се намираше спалнята на дъщеря им. Още от пръв поглед се виждаше, че тя е в пубертета.
Дрехите на момичето, украсата в стаята му и музикалният му вкус, отразен в малката колещия от компактдискове, говореха, че то не се бунтува срещу родителите си.
Крейт не одобряваше това очевидно пълно подчинение на мама и тати.
Колкото и непонятни и противни да бяха децата, той виждаше поне една полезна роля за тях. Презрението и враждебността между поколенията създаваха отлични условия за оформяне и контрол над обществото.
Сред другите предмети в чекмеджето на нощното шкафче се намираше и заключен подвързан с кожа дневник. Крейт счупи ключалката.
Момичето се казваше Емили Пелетрино. Почеркът му беше ясен и красив.
Крейт изчете няколко страници, после по някой параграф оттук-оттам, но не видя никакви откровения, които заслужаваха да се държат под ключ. Емили смяташе, че родителите й понякога ставаха, без да искат, малко смешнички, но тя ги обичаше и уважаваше. Не се занимаваше с наркотици. На четиринадесет години, изглежда, още беше девствена. Явно имаше твърдо намерение да изкарва високи бележки в училище.
До срещата с тази чиста вода ненапита, на име Емили, Крейт не беше видял нищо в този дом, което да възненавиди. Нещо в нея обаче миришеше на прекалено самодоволство.
Веднъж да свърши със сегашната си задача, ако графикът му позволи, той ще се върне за Емили. Ще я заведе някъде на уединено място за седмица-две.
След като я подложи на режим от нови изживявания, помрачаващи съзнанието вещества и идеи, той ще може да я върне вкъщи и да бъде сигурен, че тя няма да има повече такова високо мнение за себе си. Тя ще промени също и отношението си към майка си и баща си и сегашните неестествени взаимоотношения в семейството ще бъдат оправени.
Малко по-късно той продължаваше гостуването на Пелетринови в хола, когато отвън се чу шумът от кола. Крейт погледна часовника си и видя, че поръчката беше пристигнала точно навреме — 2:00.
Той не излезе да посрещне куриерите. Това би било нарушение на правилата.
Нито отиде до прозореца да погледне през пердетата. Куриерите не го интересуваха. Те бяха просто лакеи, част от масовката в представлението.
Отново в кухнята, Крейт разрови съдържанието на хладилната камера и намери идеална порция домашно приготвена лазаня. Затопли я в микровълновата фурна и си приготви шише бира.
Лазанята беше фантастична. Винаги когато можеше, той гледаше да си хапне домашно сготвено.
Крейт разтреби след себе си, угаси лампите, заключи външната врата и излезе на пътеката.
Шевролетът, който го чакаше, беше тъмносин, не бял, но инак съвсем същият като онзи, който му се наложи да изостави в уличката зад кафенето.
При никакви промени в осветлението или околната среда тази невзрачна кола не би могла да придобие спортен вид. Ала под ниските бягащи облаци призрачно-сънената светлина на спящата улица и вятъра, който гонеше мятащи се сенки от джакаранда през дебрите на нощта, тъмносиният шевролет изглеждаше по-мощен от белия и тази разлика се нравеше на Крейт.
Ключовете бяха оставени в колата. На седалката до шофьора лежеше дипломатическо куфарче. И без да отваря багажника, знаеше, че вътре има малък куфар.