Като си припомни неутолимата жажда в черните бездни в очите на убиеца, Тим си даде сметка, че нищо в този човек не беше средно. Кравет не знаеше граници. Той бе способен на всичко.
Все още седнал в леглото, Тим наблюдаваше Линда, която лежеше със затворени очи. Обичаше да я наблюдава, особено когато скалпелът на погледа й не го разфасоваше.
Беше виждал много жени, които бяха по-хубави от нея. Но не беше виждал никоя, която да му е било по-приятно да съзерцава.
Защо беше така, не му беше ясно. Не се опитваше да го подлага на анализ. В последно време хората бяха привикнали да дълбаят в чувствата си — до такава степен, че накрая не им оставаха никакви истински чувства.
Макар че хотелската стая на третия етаж можеше да се окаже повече капан, отколкото убежище, той не можеше да измисли къде да отидат на по-безопасно място. Светът се беше превърнал в серия от каньони с един-единствен подстъп.
Инстинктът му подсказваше, че колкото повече време прекарват на път, толкова по-малка ще е опасността за тях. Но те се нуждаеха от почивка. Ако се върнеха във форда, нямаше да стигнат доникъде, освен до пълно изтощение.
Той стана от леглото максимално тихо, постоя и я погледа около минута, после прошепна:
— Спиш ли?
— Не — отвърна тя. — А ти?
— Ще мръдна до коридора за две минути.
— Защо?
— Да се огледам.
— За какво?
— Не съм сигурен. Пистолетът е тук, на нощното шкафче.
— Няма да те застрелям, като се върнеш.
— Надявах се да се смилиш.
Той излезе от стаята и изчака вратата да се затвори. После провери, че е заключена.
В двата края на коридора светеха червени надписи ИЗХОД, показващи пътя към стълбите. Асансьорите бяха в северната част.
В западната имаше шест стан вляво от тяхната. От дръжките на четири от вратите висяха надписи „Не безпокойте“.
Вдясно от тяхната стая имаше четири други. Само на близките две се виждаше същият надпис.
Когато отвори вратата към южните стълби, тя изписука жалостиво. Той застана на площадката и се ослуша да долови ромона на морето в раковината на стълбището, но не чу нищо, освен тишина.
Слезе до партера. Вляво имаше врата към коридора пред стаите за гости на първия етаж. Вдясно вратата се отваряше към осветена външна пътека, която водеше към централния вход.
Покрай нея бяха насадени храсти китайска роза. Разлюлени от вятъра, едрите им цветове се хвърляха в очите му като зловеща поличба.
Пътеката минаваше между хотела и триетажен покрит паркинг. Той се отправи към форда, паркиран в него.
Всеки нов гост в хотела, независимо по кое време бе пристигал, беше длъжен да предаде колата си за паркиране на служител на хотела. Тим не би се разделил с ключовете на колата си и по този начин да загуби подвижността си също както не би заменил краката си за номерче за багаж.
Между полунощ и шест часа сутринта дежуреше само един служител, който паркираше колите и разнасяше куфарите и не стоеше в обичайната кабинка. Имаше звънец, на който гостите трябваше да звънят, за да го повикат.
Тим не беше позвънил. Беше си паркирал сам, където си пожела.
Сега, малко преди един часа през нощта, той извади от форда фенерчето и пластмасова чантичка с цип, пълна с инструменти.
Вятърът подсвиркваше и мрънкаше покрай откритите страни на паркинга, а от всички кътчета на подложената на течения вътрешност долитаха призрачни гласове и зловещ шепот, които идеха пак от вятъра в ролята на вентрилоквист.
Когато се върна в стаята им на третия етаж, Тим затвори вратата и заключи двойния секрет. Закачи и веригата, макар че тя не би издържала и първия ритник при една решителна атака. Но ако успееше да забави влизането на нападателя дори с две-три секунди, това би могло да спаси живота им.
Приближи се към леглото на Линда. Както и преди тя лежеше по гръб със затворени очи.
— Спиш ли? — попита шепнешком той.
— Не — прошепна в отговор тя, — мъртва съм.
— Трябва да светна лампите.
— Светни ги.
— Трябва да проверя нещо.
— Добре.
— Ще се постарая да не вдигам шум.
— Няма опасност да събудиш мъртвец.
Той стоеше и я гледаше.
След малко, без да отваря очи, тя попита:
— Пак ли изучаваш косата ми?
Той се откъсна от нея и от разкошната й коса, светна лампите на тавана и тръгна към балкона.