Отражението му в стъклото на френския прозорец го потресе. Приличаше на мечок. На голям, тромав, рошав, объркан мечок. Ясно защо тя държеше очите си затворени.
Всяко от крилата на френския прозорец беше метър и двадесет широко. Дясното беше фиксирано, само лявото се движеше, плъзгайки се покрай дясното от вътрешната му страна.
Тъй като хотелът беше луксозен, всичко в него беше изпипано до най-малката подробност. Рамката на прозореца не беше монтирана върху гипсовата мазилка, а вградена вътре в стената, поради което тапетите стигаха до стъклото.
Болтовете, дори да имат плоски глави, загрозяват гледката, затова фиксираното крило не беше заковано отвътре.
Той открехна летящото крило. Изпробва заключващия механизъм няколко пъти, а вятърът го душеше любопитно с нос през това време.
Хотелът беше строен отдавна. Понеже вратите му бяха от старите, не тъй покварени времена, а също и поради факта, че балконът се извисяваше на 15 метра над плажа, ключалката не беше сериозна.
Простият секрет вършеше работа да държи вратата затворена. Що се отнася до заключването обаче, той не би издържал и на среден натиск.
Тим се изправи, обърна се да помоли Линда за помощ и видя, че тя бе застанала зад него и го наблюдаваше.
— А, ти оживя значи — пошегува се той.
— Стана чудо. Какво правиш?
— Проверявам дали мога да направя това, което правя, без да събудя някого.
— Аз съм будна. Не съм заспивала през цялото време. Не помниш ли?
— Може би страдаш от заболяване, водещо до нарушения на съня.
— Заболяването е пред очите ми.
— Това, което искам да проверя е дали мога да направя каквото съм намислил, без да събудя съседите. Би ли ме заключила навън, на балкона?
— Готово.
С фенерчето и комплекта инструменти в ръце Тим излезе на балкона.
Беше застудяло и нощният вятър го ухапа, сякаш му се беше ядосал.
Линда затвори летящото крило и резето щракна. Тя не сваляше очи от него.
Той й махна с ръка и тя му махна в отговор.
На него това страшно му хареса. Много жени биха му направили знак да побърза или биха подпрели юмруци на хълбоците във формата на буквата „Ф“, хвърляйки убийствени погледи. Хареса му и това, че изразът на лицето и не се промени, когато му махна.
Той понечи да й махне пак, но се въздържа. Дори една такава изключителна жена като нея може да има граници на търпението си.
Реши да започне от фиксираното крило. Можеше да му излезе късметът и да не трябва да се занимава с ключалката на другото. С помощта на фенерчето намери два болта в хоризонталната и два във вертикалната част на рамката.
Избра една от трите отвертки „Филипс“ от комплекта с инструменти. Беше направил правилния избор от първия опит.
Височината на прозореца беше само два метра. Нямаше да има проблем да упражни достатъчно сила, въпреки че трябваше да работи с вдигнати над главата си ръце.
Очакваше болтовете да са задрали от корозията през десетилетията и не сгреши. Той натисна още по-силно и главата на болта се отчупи. Остатъкът издрънча в кухия метал под него.
Вторият болт също се счупи, но другите два във вертикалната част на рамката се завъртяха мъчително през бариерата на ръждата. Шумът, който се вдиша, не би привлякъл вниманието дори на принцеса, страдаща от безсъние заради твърдо грахово зърно, скрито под двадесет дюшека.
Всички плъзгащи се врати се вкарват в релсите след монтирането на рамката. По тази причина не е трудно да бъдат свалени. Понеже този прозорец беше изработен в старите, не тъй покварени времена, във вертикалните части на крилата имаше вдлъбнатини за захващане при монтажа.
Ако крилата бяха с широчина метър и осемдесет, той не би могъл да се справи с тях сам. Но те бяха само метър и двадесет широки, а той беше голям, рошав мечок.
Повдигна крилото право нагоре и горната релса хлътна в монтажната кухина. С леко пристъргване долната релса се измъкна от водача.
Ако наклонеше долния край на крилото към себе си и го спуснеше полека надолу, горната релса щеше да излезе от монтажната кухина. Можеше да извади целия прозорец от рамката и да го сложи на балкона.
Но засега това беше само проверка да види дали може да изпълни операцията сравнително тихо. Напрягайки мускули, той върна крилото в рамката. Тъй като болтовете бяха свалени, то вече можеше да се плъзга също тъй свободно, както и другото.