— Камъни — отвърна той.
— Какви камъни?
— Камъни в много висока скала.
Улиците тук водеха в посока север-юг и бяха подредени като зъбите на гребен, закачени за основа, която водеше в посока изток-запад. Той сви отново вляво към основата и видя, че тя свършваше на пресечката си с последния зъб.
— Каква скала? — напомни му тя.
— Много висока, върхът й се губи в мъгла. И не само висока, ами и извита на козирка като вълна. Ние живеем на дъното под нейната сянка.
Той зави наляво в последната уличка на квартала. Къщи от двете страни. Фаровете осветиха няколко паркирани до тротоара коли.
— Понякога цели канари се откъсват от върха на скалата — продължи той. — Откъсват се, без да вдигнат никакъв шум.
Той намали на 16 километра в час.
— Не се чува как се търкалят, но са толкова тежки, че… може би от натиска се сгъстява въздухът и това е, което се усеща.
Всяка от улиците, представляващи зъбите на гребена, имаше по три пресечки и къщи от двете страни. Между втората и третата пресечка на тази улица обаче къщите бяха само отляво.
Вдясно имаше обществен парк със спортни площадки, всички потънали в мрака на късния час.
Безшумна падаща канара, беззвучно цунами, надбягващо шума, който вдигаше, деформирана земна кора под краката, тайно напрягаща се да се разтвори…
Някогашната му засилена интуиция за опасност се беше възвърнала през последните часове. А в момента се изостри като игла.
Видът на небето, сякаш покрито с къдели вълна, и усилващият се вятър трябваше да го подготвят да очаква буря. Но когато остриетата на светкавиците срязаха облаците, Тим се сепна и за малко да набие до дъно спирачката.
Къщите, дърветата и паркираните коли се свиха отбранително под пронизващата светлина и продължиха да се свиват при всяка следваща светкавица, разсичаща постоянно небето и отрязваща масивни късове от гръмотевици.
Макар и по-голяма бъркотия от сенки да се разтърси из дебрите на нощта, отколкото вятърът бе могъл да предизвика, светкавицата освети нещо, което редките улични лампи не бяха доловили. Мъж в тъмно облекло стоеше под стряхата на огромно лаврово дърво, облегнат на стъблото му.
Той се наведе леко напред извън сянката на прикритието си, за да огледа форда, и светкавицата посребри лицето му, което заприлича на боядисаната маска на мим. Беше Кравет и Крейн, и Керингтън, и Конрад и още други незнайни персони, вездесъщи, сякаш той не бе просто човек със стотина имена, а стотина души, което обладаваха един разум и следваха една мисия.
Приковала поглед в призрачното лице, което изчезваше и се появяваше с ритъма на експлозиите на небето, Линда прошепна:
— Невероятно!
Обяснение за появата на това призрачно видение можеше да се потърси по-късно. Мисълта трябваше да отстъпи пред нуждата да се оцелее.
Тим изви волана надясно и ускори.
Убиецът пристъпи напред от прикритието на дървото и вдигна оръжие, подобно на зъл дух, прекарал дълги години в сън, зарит в земята и възкресен сега от светкавицата.
Глава 25
И най-малкото двоумене би довело до по-различен и кървав изход, но фордът се качи на тротоара в мига, когато Кравет пристъпи от прикритието. Преди да успее да вдигне напълно оръжието и да открие огън, той бе принуден да отскочи назад, за да не бъде прегазен.
Ако беше опитал да подмине убиеца или да се върне на заден ход, Тим щеше да получи дъжд от куршуми в предното стъкло, после в прозореца от страната на пътника. Да кара право към него, беше най-добрата алтернатива.
В опита да се отдръпне Кравет падна.
Тим изви волана, надявайки се да го прегази — да му счупи глезените, колената, каквото и да е. Убиецът успя да избегне колелата и Тим профуча към парка.
Бетонни маси за пикник, бетонни пейки. Люлка от дъска, катерушка. Вятърът люлееше призрачни деца в люлките.
Задното стъкло се разби и Тим усети патрон да се забива в облегалката на шофьорската седалка.
Преди да успее да предупреди Линда да се смъкне надолу, тя вече го беше сторила.
Друг изстрел удари на метал и по всяка вероятност имаше и трето попадение, но гръмотевичната канонада удави тътена от по-малкия калибър.
Те бяха вече извън обсега на пистолета и можеха да бъдат застигнати от изстрел само по случайност. Оръжието имаше удължена цев и най-вероятно заглушител, което още повече намаляваше шанса за попадение.
Кравет нямаше да стои на място и да разчита на щастлива случайност. Той беше човек на движението.