Нямаше да са тръгнали зад къщите към каньона, не при този дъжд и мрак.
Ако бяха побягнали на юг към пресечката, той щеше да ги види, докато се изкачваше по последната права на хълма.
Крейт стоеше на островчето, под клоните на голямото коралово дърво, и оглеждаше петте къщи. Нито един прозорец не светеше.
В днешно време човек трябваше да не е с всичкия си, за да отвори вратата и да приеме двама непознати в 4:10 сутринта.
Във всяка къща имаше порта към задния двор. Той се надяваше, че няма да му се наложи да претърсва и петте жилища.
Спуснат надолу в ръката му, с дулото към паважа, беше автоматичният пистолет глок със завития заглушител. Крейт слезе от островчето, пое по платното около него и огледа внимателно всеки един от домовете. Търсеше издайнически белези.
Светлината се изтръгна от затвора на небето и побягна по блестящата черна настилка.
Крейт отдавна си мечтаеше да види някого ударен от светкавица, яко ударен. Ако му беше дадено да контролира времето, той би уредил няколко грандиозни изпепелявания.
Крейт беше използвал токов удар веднъж да убие един бизнесмен във ваната, но това не беше същото. Очите на жертвата не бяха изтекли, косата му не бе се запалила, нищо от този сорт не беше се случило.
Мигащата светлина привлече вниманието на Крейт към табела с надпис „За продан“ в предния двор на една тосканска къща, недостатъчно семпла за неговия вкус. Табелата не беше сложена както трябва. Не гледаше директно към улицата и стоеше накриво — едната страна стърчеше над другата.
Прозорците на втория етаж имаха пердета, но някои от прозорците на долния етаж не бяха покрити. В стаите беше тъмно като в рог и нямаше лица да се белеят и да се взират в него.
Съседната къща беше в модерен стил и много му хареса. Той дори би погостувал някой ден в нея, докато стопаните ги нямаше. Щеше да ги опознае, да научи мечтите, надеждите и тайните им. Стига да бяха добре с хигиената.
На тревата отпред лежеше колело. Това не беше добър знак за състоянието вътре. Ако детето не беше научено да прибира след себе си, най-вероятно родителите му бяха мърлячи.
И все пак Крейт беше убеден, че хора, които имат вкус към архитектура с такива чисти линии, не могат да бъдат неподредени в личния си живот.
Всички прозорци и на двата етажа бяха покрити с транспаранти.
До входната врата стоеше елегантна саксия от варовик, в която би трябвало да има някакво малко дърво, а под него — сезонни цветя. Саксията беше празна.
Крейт обходи с поглед прозорците, саксията, колелото. От колелото погледът му се насочи към табелата „За продан“ в двора на съседната къща.
Дъждът бе съсипал дрехите му, затова пък го беше успокоил и бе измил паяжините от мозъка му. Главата му беше от бистра по-бистра.
Той грабна с лявата си ръка колелото за кормилото и го издърпа настрани.
В тревата на мястото, където бе лежало колелото, се откриха две бледи петна. Той приклекна, за да ги разгледа по-отблизо, и видя кръгове от смачкана трева с диаметър десет-дванайсет сантиметра.
В центъра на кръговете имаше по-тъмни петна. Опипвайки ги с пръсти, той разбра, че са дупки в земята. Разстоянието помежду им беше приблизително същото като между прътите на табелата „За продан“ в съседния двор.
Тимоти Кариър се беше досетил, че ако къщата беше очевидно празна, Крейт щеше да отиде веднага там. За един зидар инстинктите му бяха необикновено изострени.
На път обратно към тротоара, Крейт стъпи на нещо, което се опита да се изтъркаля под крака му.
Назъбената светлина в небесата хвърляше ярки зигзаги по водата, рукнала по тротоара. Докосвайки някакъв меден предмет, те го превърнаха за момент в сребро.
Той се наведе да го вдигне и в този миг нова светкавица освети и втори такъв предмет до първия. Два деветмилиметрови патрона.
С това настъпи едно от онези събития, които му даваха основание да вярва, че е нещо по-различно от човек. Той действително бе престолонаследник под прикритие и съдбата признаваше възвишеността на неговата особа, като му даряваше тези неупотребени патрони като доказателство, че плячката му се беше скрила тук.
Помисли си, че беше възможно именно на тези два изпуснати патрона да им е било съдено, след изразходването на всички други муниции на Кариър, да ранят или дори да убият него, Крейт. Изглежда, че съдбата не само му посочваше пътя към успешния завършек на мисията му, но и го уверяваше, че поне тази вечер той е недосегаем, а може с течение на времето да се окаже и безсмъртен.