Светкавиците и гръмотевиците навярно бяха част от тържеството в негова чест.
Той сложи патроните в един от джобовете на панталона си.
Ако всичко минеше гладко и имаше достатъчно време, той щеше да накара жената да глътне патроните, преди да натъпче репродукцията в гърлото й.
Не можеше да рискува да хване Кариър жив. Зидарят беше прекалено едър и опасен по неочаквани начини.
Ако обаче му провървеше да парализира Кариър с изстрел в гръбнака, щеше с грамадно удоволствие да го наеми да глътне и той нещо. Може би някоя суперспециална част от анатомията му — ще му я отреже и ще му я сервира на вилица.
Глава 28
Поради недостига на време и липсата на специални инструменти за влизане с взлом Кариър и жената можеха само да отидат към задната част на къщата, където нямаше да ги видят от улицата, и да счупят стъкло на прозорец или врата.
Като влезеха вътре, те вероятно щяха да се качат на втория етаж, откъдето да защитават стълбището, използвайки предимството на по-добрата си позиция.
Или пък можеха да държат под прицел прозореца или вратата, през които бяха влезли, надявайки се да го застрелят, когато се появи, следвайки по стъпките им. Само че той не бе от ония, дето действат така директно.
Крейт стигна до страничната врата на гаража и пусна в действие любимия си ЛокЕйд.
Влезе и светна лампите. В гаража можеха да се поместят три коли, но нямаше нито една.
Имаше множество качествени ламинирани шкафчета и изглеждаше подредено. Той отвори няколко вратички. Всички полици бяха празни.
Без съмнение никой не живееше тук.
Вратата между гаража и къщата вероятно водеше към мокро помещение или коридор. Кариър и жената едва ли биха се скрили тук.
Крейт отново пусна в действие ЛокЕйдът. Прещракванията на бравата бяха заглушени от барабаните на бурята. Той прибра инструмента в кобура му.
В светлината, идеща от гаража, се видя мокро помещение с такива огромни размери, че в него се намираха и място за шиене, както и за опаковане на подаръци с рула красива хартия, закачени на стената.
Вратата в другия край беше затворена.
Близо до входа на мокрото помещение имаше табло „Крестрон“ с екран, вградено в стената. Както се полагаше на имот от този калибър, къщата беше компютризирана.
Докосна екрана и той светна, предлагайки му богат избор от програми като БЕЗОПАСНОСТ, СВЕТЛИНИ, МУЗИКА…
Той натисна СВЕТЛИНИ и на екрана се появи списък на стаите в къщата и зоните извън нея. Можеше да контролира осветлението навсякъде — оттук, както и от всяко друго табло „Крестрон“ в къщата.
Най-накрая на списъка имаше поле ВКЛЮЧВАНЕ НА ВСИЧКИ ВЪТРЕШНИ СВЕТЛИНИ и ВКЛЮЧВАНЕ НА ВСИЧКИ ВЪНШНИ СВЕТЛИНИ. Плячката му щеше да очаква той да се появи в тъмното и щеше да планира как да се възползва от това. Крейт си имаше правило никога да не прави каквото очаква противникът и затова натисна ВКЛЮЧВАНЕ НА ВСИЧКИ ВЪТРЕШНИ СВЕТЛИНИ, в резултат на което цялата къща светна.
Вратата в другия край на мокрото помещение го изведе в коридор. Стиснал глока с две опънати право пред себе си ръце, той тръгна напред.
Влезе в необзаведен хол, където беше монтиран телевизор с огромен плазмен екран, заемащ, заедно с останалите уреди за развлечение, цяла стена. Гранитният бар беше хубав.
Едно от стъклата на френския прозорец беше счупено. Варовиковият под беше посипан с парченца стъкло.
Също като Крейт Кариър и жената се бяха намокрили до кости. От тях по варовика се бе стекла много вода и той беше потъмнял на местата, където водата беше проникнала надолу.
Напрегнат, като въртеше глока наляво, после надясно и внимаваше да не пропусне никакво движение с периферното си зрение, Крейт стигна до голямата кухня, която бе свързана с хола. Още варовик, още вода.
Трапезарията също не беше обзаведена, но беше покрита от край докрай с бял мокет. Купчинка кал върху килима привлече вниманието на Крейт.
По всичко личеше, че на две стъпки от началото на столовата двамата си бяха изтрили обувките в чисто белия мокет и го бяха изцапали. Той се учуди защо се бяха държали така агресивно с прекрасното вълнено изделие.
Продължи нататък, мина под сводест портал и се озова в центъра на покрит със същия мокет хол. Тогава разбра, че си бяха изтрили обувките, за да не оставят такива явни следи. Чистата вода не се виждаше лесно по неравната повърхност на белия мокет, нито променяше цвета му. Не беше възможно повече да се каже накъде бяха отишли.