Тим не отговори.
Помълчаха известно време.
Тя проговори:
— Не мога да спра да се чудя — какво съм направила? Не съм направила нищо.
— Причината не е в нещо, което ти си направила.
— Не би могла да бъде.
— Причината е в нещо, което знаеш — обясни той.
Зелените очи се задействаха отново, опитвайки се да го отворят като вакуумирана консервна кутия.
— Знаеш нещо, което може сериозно да навреди на някоя важна клечка — добави той.
— От години не съм правила нищо друго, освен да пиша романи, в които си съзерцавам пъпа. Не знам нищо за никого.
— То е нещо, за което ти дори не подозираш, че го знаеш.
— Без съмнение.
— Нещо, което си чула или видяла. И не ти се е видяло от никакво значение тогава.
— Кога?
Той сви рамене:
— Миналия месец. Миналата година. Някога.
— Много голяма територия за покриване.
— Безсмислено е да се опитваш. Тогава не ти се е видяло от никакво значение, няма да ти се види и сега.
— Искат да ме очистят за нещо незначително, което дори не мога да си спомня?
— Не е незначително. За тях е много важно, макар че на теб не ти говори нищо. Това е единственото обяснение, сигурен съм. Не съм спрял да се питам, откакто той се появи в хотела.
— Не си спрял да се питаш, откакто ти отворих вратата и те видях за първи път — поправи го тя.
— Както ти каза, грамадна глава като моята трябва да има нещо вътре. Студено ли ти е?
— Тресе ме. Но не защото съм мокра, а защото примката се затяга.
— Нека се затяга колкото си ще, човек винаги може да среже въжето — усмихна се Тим.
— Ако е нещо толкова голямо, може да няма изход.
— Винаги има изход — възрази той. — Само че има сума ти изходи, за които не ни се мисли.
Тя се разсмя тихичко.
Те отново помълчаха.
Тим седеше, стиснал ръце в юмруци на коленете си. Не след дълго тя покри с лявата си длан десния му юмрук.
Той отвори пръсти, обърна ръката си с дланта нагоре и обгърна нейната.
Автобусът спираше от време на време и повече хора се качваха, отколкото слизаха. Никой от качващите се нямаше вид на решен да извърши убийство.
Глава 31
Пит Санто се смъкна зад кормилото на своето 4×4 само на пресечка разстояние от дома си. Когато угаси фаровете и мотора, Зоуи използва средната конзола като мост, за да се прехвърли от багажника върху седалката до шофьора.
Двамата наблюдаваха улицата и чакаха. От време на време той я разтъркваше по врата или зад ушите.
Дори и най-близката улична лампа беше прекалено далече, за да освети вътрешността на колата. Дългите клони на пинията, под която беше спрял, щяха да ги засенчват за известно време дори и след изгрев-слънце. Само преди час той не би могъл да допусне, че един ден може да му се наложи да държи под наблюдение собствения си дом. Прекрасно бе да се живее във времена, в които параноята беше месото, а насилието — хлябът, няма що!
Пит очакваше гостите да се появят много преди изгрева. И наистина те пристигнаха само десет минути, след като той бе заел позиция под пинията.
Колата им беше „Събърбан“. Спряха пред неговата къща, до уличната лампа, в обратна посока на останалите коли, паркирали от тази страна на улицата. Явно гостите не виждаха необходимост да се прикриват.
Трима мъже слязоха от събърбана. Дори от разстояние и под облеклото за дъжд се виждаше, че са от очаквания тип.
Те се приближиха до къщата и изчезнаха от полезрението на Пит. Разстоянието и ъгълът на позицията му не му позволяваха да види самата къща, а само улицата пред нея.
Той бе сигурен, че един от тримата ще обиколи към задния вход.
Където и де се намираха в йерархията на органите на закона, той бе сигурен, че ще са на по-високо ниво от него. Навярно ФБР или Националната агенция по сигурността. Или Тайната служба или Вътрешната сигурност.
Ухото на въображението му чу звънецът на къщата да иззвънява.
Най-вероятно служебните им значки и документи за самоличност щяха да бъдат не по-малко фалшиви от множеството шофьорски книжки на Кравет.
Ако Пит не беше избягал със Зоуи, той щеше да бъде принуден да се държи с тези мъже, все едно че бяха лицата, за които се представяха. Защото можеше и да бъде така.
Каквото и да бяха — истински или фалшиви, — те му носеха поръка: Стой настрана от усмихнатата многолика персона; стой настрана от убийствата в „Сметана и захар“.