Не му трябваше да се бръсне. Беше си махнал завинаги брадата с електролиза. Нищо не предаваше на мъжа такъв запуснат вид както наболата брада.
От килера за дрехи той си избра мъжки кашмирен халат. Беше като правен за него.
Къщата миришеше на лимонова есенция, разпръсквана от електрически освежители на въздуха, но не за да прикрива някакво първоначално зловоние, каквото той не усещаше. Всичко изглеждаше както трябва, подредено и достатъчно чисто.
Бос и прилично облечен, той занесе торбата с дрехите, глока, ЛокЕйда и други свои лични вещи в кухнята. С изключение на мобилния телефон и глока, остави всичко на ъгловата етажерка.
Пистолета сложи на един от столовете до масата за ядене, да му е под ръка.
Седнал пред масата, той изпрати закодирано съобщение с поръчка за пълен комплект нови дрехи, включително и обувки. Те знаеха размерите и предпочитанията му.
Не поръча нова кола с нова електронна карта. След като беше разбрал, че могат да го следят чрез спътник, Кариър нямаше да го допусне втори път.
Крейт поиска и да го информират за местоположението на форда, когато остане неподвижен за повече от пет минути.
После събра цял куп неотворена поща от ъгловата етажерка и се върна на масата. Извади от пликовете и прочете внимателно цялата кореспонденция, за да научи колкото се може повече за домакините си.
Те се казваха Бетани и Джеймс Валдорадо. Работеха в инвестиционна банка на име Лийуърд Капитал. Бяха купили на кредит лексуса си, имаха солидни суми в банковите си сметки и бяха абонирани за списанието „О“.
Бяха получили картичка от приятели, Джуди и Франки, които бяха на екскурзия във Франция. Крейт не одобри едно от изказванията в картичката, показващо неуважение към културните различия, но Джуди и Франки бяха за момента извън досега му.
Когато свърши с кореспонденцията, изведнъж го завладя страстно желание за горещ шоколад. Намери нужните продукти, включително и буркан с висококачествено тъмно какао.
Ама че кеф! Душата му съвсем се отпусна. Нужна му беше тази почивчица, за да се отдаде малко на размисъл.
Бетани и Джим имаха машина за печене на четири филии, чиито отделения бяха толкова широки, че можеха да поемат курабии. Но на пресния хляб с канела и стафиди нямаше устояване.
Крейт извади маслото от хладилника и го остави да омекне.
Ароматът на препичащия се хляб с канела и стафиди започна да изпълва въздуха. Той сложи тенджерка с мляко на газовата печка и нагласи пламъка както трябва.
У дома. Светът можеше да предлага безкрайни приключения и нови усещания, но нищо не можеше да се сравни с усещането да си бъдеш у дома.
Зарадван от домашния комфорт, той започна да си тананика щастливо, когато иззад гърба му се чу женски глас:
— Много се извинявам, не знаех, че децата имат гост. Усмихнат, но спрял да тананика, Крейт се обърна от печката.
Неканената посетителка, привлекателна жена над шестдесетте, имаше нежна бяла коса като крилата на гълъб. Очите й бяха моравосини, като тинтява.
Носеше черен панталон и синя копринена блуза, която подчертаваше цвета на очите й.
Панталонът беше шит по поръчка, без мъха на износена или лошо изпрана материя, с идеално изгладени ръбове. Блузата беше вкарана вътре в панталона.
Трябва да беше оставила чадъра и шлифера си на входната веранда, преди да си отключи и да влезе.
Усмивката й беше по-неуверена от тази на Крейт, но не по-малко привлекателна.
— Приятно ми е да се запознаем, Синтия Норуд.
— Майката на Бетани! — възкликна Крейт и видя, че бе познал. — Много ми е приятно. Толкова съм чувал за вас. Аз съм Ромул Къдлоу. Ужасно съм засрамен. Вие изглеждате като от моден журнал, а аз съм съвсем — той посочи кашмирения халат — неглиже. Сигурно си мислите: „Що за дивак са пуснали Бетани и Джим под покрива си!“
— Не, не, не се безпокойте — побърза да го успокои тя. — Аз съм тази, която трябва да се извини, че нахълтах така.
— Вие сте неспособна да нахълтате, госпожо Норуд. Появихте се тук с тихата стъпка на балерина.
— Знаех, че децата са тръгнали на работа, и помислих, че са забравили да угасят лампите.
— Бас държа, че не им е за първи път.
— Или за стотен — добави тя. — Кой знае какво щяха да плащат за електричество, ако не живеех отсреща.
— Работата им е много напрегната — оправда ги той. — Имат да мислят за страшно много неща. Не ми е ясно как се справят.