За да прави за нея това, което правеше, той не можеше да не обладава нещо магическо в същността си, нещо трансцендентално. И ако се стигнеше до откритието, че неговият Мерлин не е бил вълшебник, а класният наставник в прогимназията, че смелостта му не се дължеше на отглеждането му в семейство на лъвове, а на четенето на героични комикси в детството, то това щеше да направи понятието за доброто също тъй банално, както и за злото.
Желанието й да се подложи на терзанията на загадката я удиви. Тя беше живяла с убеждението, че романтичката в нея бе изгорена на кладата преди повече от шестнадесет години.
Автобусът се приближаваше към предградията на Дейна Пойнт. Тим попита:
— Коя е Моли?
Въпросът му предизвика тръпка на недоумение и тя го погледна учудено.
— Когато бяхме в хотела — поясни той, — ти говореше насън.
— Никога не говоря насън.
— Никога ли не спиш сама?
— Винаги спя сама.
— Тогава откъде знаеш?
— Какво казах в съня си?
— Само името Моли. И „не“. Повтаряше: „Не, не“.
— Моли беше куче. Моето куче. Много беше хубава и миличка.
— Случи ли се нещо с нея?
— Да.
— Кога?
— Взехме я, когато бях на шест години. Взеха ми я, когато бях на единадесет. Осемнадесет години минаха, а още ме боли.
— Защо ти я взеха?
— Не можеше повече да остане при нас. Анджелина не обичаше кучета и каза, че няма пари да й купува храна и да я води на ветеринар.
— Коя е Анджелина?
Линда се взираше в размиващия се свят.
— Това беше най-лошото за мен. Моли беше куче и не можеше да разбере. Тя ме обичаше, а аз я отпращах. И нямаше как да й обясня, защото беше куче.
Тим мълчеше в очакване. Сред многото неща, които знаеше как да прави, той знаеше и кога трябва да изчака, което беше рядко дарование.
— Не можахме да намерим на кого да дадем Моли. Тя беше прекрасна, но никой не искаше да я вземе, защото тя не беше просто някакво куче, а нашето куче.
Скръбта не взема формата на гарван, кацнал неотменно над нечия врата. Скръбта е зъбато създание, което, макар с времето да минава в отстъпление, мигом се явява отново, само да прошепнеш името му.
— Още виждам очите на Моли каквито бяха, когато я отпращах. Объркани. Уплашени. Молещи. Никой не искаше да я вземе и тя трябваше да отиде, където държат бездомните кучета.
— Някой трябва да я е взел от там.
— Не знам какво е станало. Нищо не знам.
— Сигурно я е взел.
— Колко пъти съм си представяла как лежи в някоя клетка, заедно с много други натъжени и изнервени кучета, и се чуди защо я отпратих, какво е направила, за да престана да я обичам.
Линда отмести очи от прозореца към стиснатите им ръце.
Това приличаше на слабост, тази нужда да се държи за него, а тя никога не беше проявявала слабост досега. По-скоро би умряла, отколкото да се подаде на малодушие в този свят, където уязвимите биваха превръщани в плячка просто за спорт.
Колкото и да бе странно обаче, това, което изпитваше, не й приличаше на слабост, а по-скоро на бунт, но причината не й беше ясна.
— Колко ли самотно й е било на бедната Моли! — продължи тя. — И ако не се е намерил някой да я вземе… дали си е помислила за мен, когато са й забивали смъртоносната игла?
— Не, Линда. Не. Това не се е случило.
— Много вероятно е да се е случило.
— Дори да се е случило, тя не е знаела какво прави иглата, не е знаела какво я чака.
— Знаела е. Кучетата разбират. Няма да се лъжа за това. Лъжата само ще направи нещата още по-лоши.
Въздушните спирачки изпухтяха и автобусът започна да намалява скорост.
— От всичко, което се случи тогава, колкото и да е странно, това е най-лошото. Защото никой друг не е очаквал от мен да го спася. Аз бях само едно дете. Но за бедната Моли не бях малка. Ние бяхме най-добри приятелки. Аз бях за нея светът. А я предадох.
— Не си я предала — увери я той. — По-скоро светът ви е предал и двете.
За първи път от повече от десет години тя се почувства в състояние да говори за това. Беше изляла всичкия си гняв в скръбните си книги и сега можеше да говори безпристрастно. Беше способна да му разкаже всичко веднага.
От наводнената канавка се вдигна ветрило вода, когато автобусът пристигна на спирката им в Дейна Пойнт. Вратите захлопаха и се отвориха като хармоника. Те излязоха под дъжда.