— Те и без това няма да ме послушат. Мислят, че съм си загубила ума от скръб.
— Знаем — потвърди Тим. — Чухме, че си се опитала да им говориш за петте смъртни случая. Затова дойдохме при теб.
— Не съм си загубила ума от скръб. Скръбта ме изпълва с гняв, нетърпение и решителност. Искам справедливост. Искам истината.
— Ако имаме късмет, можем поне да намерим истината за теб. Ала справедливостта по-трудно се намира в този свят, в наши дни.
Лили стана от дивана и каза:
— Всяка вечер и сутрин аз се моля за моя изгубен любим, за моите изгубени синове, за племенницата ми. Сега ще започна да се моля и за вас двамата.
Следвайки двете жени на път към изхода, Тим хвърли отново поглед към паравана от шест панела с изящните жерави и черния бамбук и забеляза нещо, което му беше убягнало преди. Скрит в златната трева стоеше свит златен тигър.
Макар да не беше сигурен дали е прието, на изхода той се наведе към Лили Уен-чинг и я прегърна.
Тя явно не беше шокирана, защото се вдигна на пръсти и го целуна по бузата.
— Видях преди малко, че се любуваше на паравана.
— Да, и на излизане сега също му се порадвах.
— Какво ти харесва в него — красотата на жеравите ли?
— Отначало беше това. Но сега повече ми харесва спокойствието на жеравите в присъствието на тигъра.
— Не всички забелязват тигъра — каза тя. — Но той си е там, той винаги е там.
Те влязоха в хондата и Линда проговори:
— Още пет убити след пожара. Заради нещо, което те не знаят, че знаят?
— Нещо се е случило, когато вие всички сте били там по едно и също време. Пиели сте кафе, насядали по масите на терасата, по едно и също време.
— Но нищо не се е случвало на терасата — възрази тя. — Нищо особено. Ние си пиехме кафето. Ядяхме сандвичи, сладкиши. Пиехме кафе, четяхме вестници, наслаждавахме се на слънцето и се прибирахме по домовете си.
Отдалечавайки се от къщата на Уен-чинг, Тим заключи:
— Тигърът е бил там, но никой не го е видял.
Докато се спускаха от хълмовете към брега, тя попита:
— Какво ще правим сега?
— Не съм сигурен още.
— Спали сме само два часа. Бихме могли да намерим мотел, където не се мръщят, ако им плащаш в брой.
— Няма да мога да заспя.
— И аз. Тогава… защо да не отидем в някое кафене с тераса? Хайде да седнем на слънце на терасата. Току-виж изобилието на слънце и еспресо измъкнало някой спомен от мен.
Глава 47
В 10:44 сутринта, след не повече от два часа сън, Крейт беше изтръгнат от дълбокия несмущаван от сънища покой от вибрациите на телефона в ръката си.
Отърсил се от съня мигновено, той отметна завивките и седна на ръба на леглото на Тереса Мендес, за да прочете това, което се оказа досадно закодирано съобщение от групата по поддръжката.
Те задаваха два въпроса. Първо искаха да разберат защо тримата в къщата на Бетани и Джим бяха убити.
Никога преди не бяха го карали да обяснява странични щети. Този въпрос го обиди, защото намекваше, че може да е очистил ненужно някого.
Отначало му се прииска да им отговори, че за тях е по-добре да са мъртви, че за всички живи е по-добре да са мъртви, за да престанат да обременяват света, и че ако групата по поддръжката имаше нахалството да го разпитва, то би трябвало да го питат не защо е убил Синтия, Малкълм и Нора, а защо още не е убил всички.
Те също така искаха да разберат как преследването на Пакит го е довело до къщата, в която сега лежаха трима убити.
Няма да отговаря на този въпрос, защото това беше нагла намеса в личните му работи. Те го молеха за неговото благоволение. Те не го притежаваха. Той имаше свой собствен живот, един хубав живот, посветен на изкуството на смъртта.
Нали в крайна сметка щяха да получат благоволението, което търсеха — смъртта на Пакит, — какво право имаха да държат сметка за действията или времето му. Безобразие.
Освен това и да искаше, Крейт не можеше да им каже защо беше влязъл в онази къща, защото те не знаеха, че той е бездомен. Те мислеха, че държи адреса си в тайна, което беше разбираемо за човек с неговата кървава професия.
Ако им обяснеше обаче необичайния си начин на пребиваване, те нямаше да разберат. Щяха да прекъснат връзките с него. Те бяха просто човеци — нищо общо с върховния владетел на света, какъвто беше той.
Вместо един свой дом той имаше милиони. Обикновено живееше в чуждите домове така внимателно, че стопаните дори не подозираха, че е бил там.