— Осветлението беше намалено. Той беше търпелив. Говореше тихо.
Тя вдигна чашата, но не отпи.
— Умееше да те накара да го погледнеш в очите.
По врата на Тим изби студена пот.
— Той имаше такива хубави, такива тъжни очи. И меки, нежни ръце.
— Колко далеч успя да те закара към… фалшивите спомени?
— Май по-далеч, отколкото ми се ще да си спомня.
Тя допи еспресото си.
— По време на четвъртия ни сеанс той си свали панталона.
Празната й чашка изтрака при поставянето върху чинийката.
Тим попи студената влага от врата си с книжна салфетка.
— Каза ми да го погаля — продължи тя. — Да го целуна. Но аз не исках.
— Велики боже! Каза ли за това на някого?
— Никой не ми повярва. Обвиниха родителите ми, че са ме подучили.
— За да го дискредитираш.
— Взеха ме от мама и татко. Пратиха ме да живея с Анджелина.
— Коя е Анджелина?
— Лелята на майка ми. Ние с Моли, моето куче Моли, отидохме при Анджелина.
Тя се вгледа в опакото на ръцете си, после в дланите си.
— На вечерта, след като напуснах, те замеряли къщата ни с камъни. Изпочупили прозорците.
— Кой е замерял с камъни?
— Някой вярващ в тайни мазета и целувки с дявола.
Тя скръсти ръце на масата.
Невероятното й самообладание не беше я напуснало.
— Не съм говорила за това петнадесет години.
— Недей да продължаваш, ако не искаш — рече съчувствено той.
— Искам. Но ми трябва още кофеин за кураж.
— Ще взема още две кафета.
— Благодаря.
Той се провря между масите с мръсните чаши. Спря пред прага на кафенето и я погледна.
Благотворното слънце я предпочиташе пред всички и всичко друго наоколо. Съдейки само по външния вид, човек би могъл да помисли, че светът никога не е бил жесток към нея, че живот, изпълнен с безоблачно щастие, е причината за невинната й красота, която привличаше като с магнит погледа към лицето й.
Глава 49
Поел отново на път, Крейт се чувстваше щастлив. Събитията доказваха, че той е кралят на света, не просто принц.
Тимоти Кариър може и да беше силен противник. Но той имаше и слабост, която щеше да го довърши.
Нямаше повече нужда Крейт да се мъчи да намира тази изплъзваща се двойка. Можеше да накара Кариър и жената сами да дойдат при него.
Докато караше към Лагуна Нигел, го споходи мисъл, която го наелектризираше. Възможно бе обърнатият наопаки свят, който се виждаше в огледалата и който той копнееше да изследва, да е истинският му свят, светът, от който беше дошъл.
Ако нямаше майка, както го уверяваше паметта му, ако беше започнал живота си внезапно на осемнадесет години и ако дотогава животът му си оставаше тайна, то тогава изглеждаше вероятно, че той беше дошъл на този свят не от някаква утроба, а от огледало.
Копнежът му по огледалния свят можеше да е копнеж по истинския му дом.
Това беше още едно обяснение защо не беше си купил собствен дом в този свят. Подсъзнателно той беше разбрал, че няма място от тази страна на огледалото, което напълно да задоволи неговата нужда от домашно огнище, защото тук щеше завинаги да си остане чужденец в чужда страна.
Той се различаваше от хората в този назадничав свят и ги превъзхождаше, защото идваше от земя, където всичко беше както трябва да бъде, всичко беше познато и непроменящо се във вечността и чисто, където никой не трябваше да бъде убиван, защото всички се бяха родили мъртви.
Улиците в Лагуна Нигел бяха доказателство за живота на средната класа, където красивите просторни имоти бяха поддържани с тиха гордост и където семействата притежаваха повече коли, отколкото можеха да се поберат в гаражите им.
В няколко от къщите над гаражните врати бяха окачени кошове за баскетбол. Мрежите им висяха в очакване на игрите след училище.
Не по-малко, но не и повече от кошовете бяха знамената, които не се вееха славно, а висяха тържествено, звездите, опиращи в звезди, и лентите, образуващи бразди.
Ниско подстригана трева, оградени лехи цветя от рода циганче в тучно червено и мораво изобилие, решетки в геометрични форми, увити с пълзящи рози, красноречиво говореха за любов към дома и нужда от ред.
Крейт се чувстваше чужд тук и искаше всички тези хора да измрат, улица след улица, миля след миля, да измрат с милиони, къщите им да се превърнат в пепел и градините — в прах.