Този свят може и да беше грешното място за него, но той поне се беше оказал тук по правилното време, на прага на епоха на огромно насилие и масови убийства.
Намери къщата, заради която беше дошъл в този квартал от предградията. Двуетажна, с масленожълта мазилка и бяло дърво. Капандури. Дебело кедрово покритие на покрива. Еркерен прозорец. Мушкато в саксии на входната площадка.
След като паркира до тротоара, смъкна стъклото откъм пътника до шофьора и сложи слушалки на главата си. Взе от седалката ръчен насочен микрофон и го ориентира към един от прозорците на втория етаж.
Беше извадил високо техничния микрофон от куфара в багажника на колата. Едно от няколкото устройства, които бе имал предвидливостта да поръча на групата по поддръжка след злощастната загуба на първата си кола.
Насоченият микрофон можеше да прихване разговори, недоловими за невъоръженото ухо, на разстояние до четиридесет и шест метра през затворен прозорец. Вятърът намаляваше чувствителността му, а силният дъжд го правеше неизползваем. Ала сега небето беше чисто, а въздухът бе застинал като в морга.
Един по един той изпробва всички прозорци на втория етаж, но от нито един не долетя никакъв звук.
От приземния етаж се чу песен. Жената имаше приятен глас. Пееше тихичко, непринудено, което подсказваше, че може би се забавлява, докато върши домакинска работа. Песента беше един от вечните американски хитове — „Ще те видя“.
Крейт чу тракане на чинии, леко почукване. Вероятно бяха звуци от работа в кухнята.
Не се чуваше друг освен нейния глас. Очевадно тя беше сама вкъщи, както беше очаквал от това, което беше научил.
Той изключи микрофона и затвори прозореца. После подкара колата, зави след две пресечки и паркира на друга улица в квартала.
С малък сак в ръка тръгна обратно към жълто-бялата къща.
Окъпаните в слънце улици имаха сънен вид, пчели жужаха лениво над гирлянди от жълта лантана, дантелените листенца на американския ясен сякаш потръпваха от удоволствие под горещата ласка на слънцето, шарена котка спеше на стъпалото пред входна врата, три чучулига бяха кацнали на ръба на поилка за птици и сякаш изучаваха отражението си във водата…
Алеята към входната врата на набелязаната къща беше покрита с павета от кварцит, подредени в сложни и привлекателни фигури.
Входната врата беше заключена само с прост секрет, който се отвори моментално и почти без шум под въздействието на ЛокЕйда.
Той прибра инструмента в сака, влезе в малко преддверие и тихо затвори вратата зад себе си.
От задната част на къщата приятният глас на жената запя „Имам очи само за теб“.
Крейт спря и за момент се заслуша с удоволствие.
Глава 50
Колибрито продължаваше да се труди над коледните звезди.
Чистите бели чаши бяха пълни с прясно налято черно еспресо.
— Колко деца имаше в тази детска градина? — попита Тим.
— Петдесет и две.
— Колко бяха накарани да си спомнят неща като голи танци?
— Седемнайсет. От областната прокуратура дадоха гласност на всички пикантни подробности.
— Бяха ли прегледани от лекар?
— Психиатърът каза отначало, че прегледът ще ги травмира.
— Ако прокурорът го е послушал, значи е подозирал, че няма да открият нищо.
— Може би се е канел да прекрати делото, след като го преизберат.
— Само че пресата го е раздухала до пожар — досети се Тим.
Слънчеви петна плуваха като маслени капки от кората на лимон по повърхността на кафето.
— Психиатърът прекара месеци в работа над седемнадесетте.
— Същият тоя, който се разголи пред теб.
— Накрая той се съгласи да се направят лекарски прегледи на децата преди процеса.
Куче на каишка водеше собственика си, който си подсвиркваше, покрай терасата.
Линда не свали очи от махащото опашка животно, докато то не се скри от погледа й.
— При две от момиченцата бяха установени последици от блудство.
От друга маса долетя писъкът на плъзгане на краката на стол по камъка.
— Белези по меките тъкани — поясни тя. — Едно от момиченцата беше Клоуи.
— Детето, чиято майка започна цялата работа.
— И Клоуи бе подложена на много повече от „Риталин“.
— Какво искаш да кажеш?
— Родителите й наеха психиатъра за дългосрочно лечение.
— Мили боже!
Алените цветове поклатиха глави в полъх на вятъра.