— Той предписа разни лекарства на Клоуи като част от терапията.
— В разказите на двете момиченца имаше повече от… игри с разсъбличане?
— Подробни описания на сексуална злоупотреба — потвърди тя.
От масата под дървото долетя смехът на млади момичета.
— Казаха, че майка ми ги е държала, докато баща ми…
Смехът на единия от гласовете звънтеше като сребро, другите стържеха ръждиво.
Подплашени от нещо, три врабчета излетяха от клоните.
— Областният прокурор записа показанията на момиченцата.
Врабчетата се вдигнаха нависоко и потънаха в гърлото на небето.
— Психиатърът присъства на записите — добави тя.
— Допустими ли са подобни записи като доказателство в съда?
— По принцип не са, но съдията ги пробута.
— Това не можа ли да се използва като основание за обжалване?
— Оказа се безнадеждна работа.
Кафяво перо се спусна като ятаган от небето.
— Осъдиха баща ми на двадесет години. Затвориха го в Сан Куентин.
— На колко години беше ти?
— На десет, когато историята започна, на дванадесет, когато се стигна до съдебното решение.
— Какво стана с майка ти?
— Осъдиха я на осем до десет години. Сложиха я в женски затвор в Корона.
Тя се посвети на еспресото за известно време.
На Тим му се искаше да я погали, но усещаше, че тя няма да позволи да я утешават. Беше свикнала да живее със суровата несправедливост. Гневът беше единствената й утеха.
— Баща ми излежа пет месеца, преди един от затворниците да го убие.
Тим сведе глава под тежестта на историята й.
— Наръгал го четири пъти в корема и два пъти в лицето.
Тим затвори очи, но се почувства зле в мрака.
— Майка ми разви рак на панкреаса. Грешна диагноза в затвора.
Той вдигна очи и видя, че тя се е вторачила в перото на масата.
— Когато я закараха в болницата, нямаше сили да ми държи ръката.
Младеж с букет от рози пресече терасата.
— Аз стисках дланта й с две ръце, но не можах да я удържа.
Младежът с букета седна на масата със смеещите се момичета.
— Всичките им пари отидоха за адвокати. Анджелина беше бедна.
Едно от момичетата стана и целуна младежа. Той изглеждаше щастлив.
— Фамилното ни име беше Локадио, но то беше очернено.
— Аз съм бил малък тогава, но си спомням името — възкликна Тим.
— Децата ме наричаха чудовищното изчадие. Някои от момчетата ми подхвърляха мръсотии.
— Фамилията на Анджелина Пакит ли е?
— Да. Аз направих официална смяна. Смених и училището. Не ми помогна.
Колибрито, което беше изчезнало, се върна отново.
— Продължих образованието си с домашно обучение.
— С много добри резултати.
— Исках да науча всичко. Да разбера защо.
— Не че има защо — отбеляза той. — Просто злото си съществува.
— Второто от момиченцата, жертва на блудство, ми се обади преди две години.
— Започнала е да се отърсва от фалшивите спомени?
— Никога не ги е имала. Излъгала е, както са я подтикнали.
— Кой я е подтикнал? Психиатърът? Сплашил ли я е?
— Тя изпитваше див ужас от него. Той я е атакувал по време на сеансите.
— И оттам белезите по меките тъкани.
— Беше изтерзана. От срам. Страх. Угризения на съвестта заради смъртта на баща ми.
— Какво й каза ти?
— Че съм й много благодарна, задето ме потърси.
— Тя предяви ли обвинения към психиатъра?
— Да. И той каза, че ще я съди за клевета.
— А Клоуи? Би ли могла тя да подкрепи показанията на другото момиче?
— Клоуи се самоуби на четиринадесет години.
Топлата слънчева милувка по кожата и цялата природа, разтапяща се под нея, колибрито и алените цветове, кучето, махащо с опашка и подсвиркващия си стопанин, младежът с розите и смеещите се момичета: колкото и пълен да е с красота и радост животът, светът си остава зона на военни действия.
Глава 51
Жената пееше в кухнята, а Крейт оглеждаше хола. Цветът на светложълтата боя на външните стени беше повторен и вътре, а всички корнизи и вградени шкафове бяха боядисани в бял гланц. Червеникавият махагонов под придаваше солиден вид на помещението. Върху него беше кацнал килим на жълти и тъмносини мотиви от малки палми и перушинести листа, модерна, по-евтина версия на персийското тъкачество.