Мебелите не бяха нещо особено, но не бяха и боклук. Стаята не беше по женски натруфена с десени на цветя, фестони и къдрички и все пак в нея се усещаше женска топлота.
Повечето хора биха го нарекли домашен уют. Понеже Крейт не знаеше какво е да си задомен, не можеше да вземе страна по въпроса.
Жената престана да пее.
Крейт сложи сака на едно от креслата, отвори ципа и извади инструмент, с който можеше моментално да я омаломощи.
Той се вслуша да разбере дали не се приближават стъпки и си представи как жената е застанала неподвижно и също се вслушва, но тя подхвана нова песен: „Някой, който да ме пази“.
Над камината висеше картина с деца в бански костюми, тичащи по плаж. Слънцето блестеше в прибоя. Децата бликаха от жизнерадост.
Крейт не си падаше по децата, разбира се, но тази картина беше противна до такава степен, че колкото и да е парадоксално, го привличаше.
Стилът на рисунката не можеше да се осъди като предвзет или дори сантиментален. Художникът имаше око на реалист не само за формата, пропорциите и детайлите, но и за ефектите на светлината.
Колкото по-дълго Крейт изучаваше картината, толкова по я намразваше. Но причината за омразата му си оставаше все тъй неясна.
Инстинктът му подсказваше, че тази картина представлява нещо, срещу което той трябва винаги да се противопоставя, нещо, срещу което той трябва да се опълчи с всяка клетка на тялото си и с безмилостно насилие.
Жената в кухнята премина от „Някой, който да ме пази“ на „Тези глупави неща“ и Крейт се отдалечи от картината, припомняйки си, че трябва да потуши враждебността, която му опъва нервите, и да си върне обичайното спокойствие, което подхожда повече на човек с неговия талант и величие.
От заглавията в семейната библиотека, които бяха познати на Крейт, той не одобряваше нито едно.
Освен книгите по полиците на библиотеката имаше сниши в рамки на членовете на семейството — както групови, така и портрети.
Макар че майката и бащата участваха в някои от груповите снимки, най-честите обекти бяха лицата на децата, Тимоти и Закари.
Камерата беше запечатала моменти от живота на момчетата от три-четири докъм двадесетгодишна възраст. На някои от снимките те бяха застанали в специални пози, на други бяха хванати без предупреждение.
Крейт не помнеше някога да е виждал толкова много усмивки, толкова много лица, оживени от смях, в една сбирка от образи. Изглеждаше, че семейството Кариър не прави нищо друго, освен да се радва и весели.
Е, няма да продължава така още задълго.
Трета част
На грешното място в грешното време
Глава 52
Крейт тръгна по коридора към кухнята и застана пред отворената врата.
Жената беше изправена пред мивката, с гръб към него. Белеше и махаше сърцевината на ябълки.
Беше приятно да я слушаш как пее „Тези глупави неща“ — бавно и без напъване, едва ли не просто изговаряше думите, придавайки на песента тъжна нотка, както й се полага.
Кухнята и холът бяха едно общо помещение. Между тях стоеше голяма чамова маса с шест стола.
Той си представяше как Тим седи на тази маса. Като дете Тим трябва да е ял много пъти тук и какъвто е бабанко, трябва яко да е подяждал семейния бюджет.
Над масата висеше красив меден полилей. Стилизирани птици летяха в кръг около осем лампи във формата на свещи с медни рефлектори, оформени като птичи пера.
Жената свърши да бели ябълка, взе друг нож, с който я разряза на половина и после на резенчета върху дъска до мивката, след което ги изсипа в метална купа.
Пръстите на ръцете й бяха дълги и пъргави. Ръцете й му харесваха.
Когато жената стигна до края на песента, Крейт се обади:
— Мери?
Той очакваше да я стресне. Вместо това тя се обърна към него, без да проявява други реакции, освен леко разширяване на очите.
Тя бе на около петдесет и пет, достатъчно възрастна да бъде майка на Крейт, ако той изобщо имаше майка. Въпреки това имаше елегантна фигура и беше привлекателна.
— Знаеш ли „Времето върви“ от „Казабланка“? — попита той.
Тя не възкликна: „Ти кой си?“ или „Какво правиш тук?“, а просто впери очи в него.
— Гледал съм филма четиридесет и два пъти — похвали се Крейт. — Обичам да гледам филми по много пъти. Да знам какво става.
Беше ясно, че тя помисли за ножа в ръката си. И че пресметна разстоянието до задната врата, макар да не я погледна.