Вдишвайки аромата на кожата й той се наведе към сгъвката на ръката й и изблиза кръвта.
Нямаше разумно обяснение защо беше почувствал непреодолимо желание да вкуси аленото вещество, но беше сигурен, че е постъпил правилно.
Кехлибарената течност беше лекарство, неутрализиращо въздействието на транквилизатора, който беше инжектиран от стрелата на пневматичния пистолет. Щеше да й помогне не само да се събуди по-бързо, но и да е с избистрено съзнание.
Крейт се облегна на стола и се захвана да наблюдава трепкащите очи под клепачите й.
Устата й се разкриви, сякаш беше лапнала нещо с лош вкус. Езикът и се подаде и облиза устните й.
Когато очите й се отвориха, погледът й не беше фокусиран и тя зажумя отново. После погледна отново и пак зажумя.
— Не се преструвай — сряза я Крейт. — Знам, че дойде в съзнание.
Мери се изправи на стола и погледна към белезниците, което приковаваха лявата й китка към подпората за ръка на стола, после погледна към дясната си ръка, където той я беше инжектирал, и заби очи в спринцовката на масата.
Когато най-сетне срещна погледа на Крейт, той очакваше тя да го попита какво й е направил, но тя мълчеше. Гледаше го и чакаше да чуе какво ще каже.
Той беше впечатлен и реши да й отпусне една усмивка.
— Момиче, трябва да ти призная, че не си обикновено животно.
— Не съм животно — продума тя.
Глава 53
Вълните се разбиваха и хвърляха пръски по оцветените като черупка на костенурка скали. Ритмичните удари, следвани от шушуканията на прибоя, звучаха като многоброен хор, шепнещ на различни езици, сякаш всички загинали в морето през вековете говореха с гласа му за вечни времена.
Паркът се простираше на няколко километра по протежението на носа. Беше време за обедна почивка и работници, насядали по масите за пикник под палмите, отваряха кутии с храна, а по пътеките запалени бегачи напрягаха мускули с мъчителни гримаси на лицата.
Тим и Линда вървяха от едно място за наблюдение до друго, облягаха се на перилата и съзерцаваха как брегът приема водите на морето и как морето надвива брега.
Те усвояваха погълнатите огромни дози възбуждащ нервите кофеин. Той асимилираше разказаното от нея, а тя свикваше с мисълта, че беше проговорила за разрухата на семейството си за първи път от петнадесет години.
— Много странно — поде тя, — но щом се почувствам готова да живея, да живея пълноценно, все ще се яви някой, който иска да ме убие.
— Може да иска, ама няма да стане.
— Откъде вземаш тази увереност? — учуди се тя.
Той вдигна кесията с остатъка от шоколадовите бисквити, които бяха взели от кафенето и си похапваха, докато вървяха.
— От захарта — пошегува се той.
— Говоря сериозно, Тим.
Той се загледа във вълните и тя го изчака, докато най-сетне отвърна:
— Повече от седем години вече живея в очакване да дойде нещо, с което трябва да се справя.
— Какво нещо?
— Звучи прекалено грандиозно да го нарека съдба.
— Всички имаме съдба.
— Това е по-скоро нещо в кръвта.
— И какво има в твоята кръв? — заинтригува се тя.
— Не е нещо, с което се гордея. Нямам заслуга за него. То си е просто там.
Тя изчака мълчаливо.
— Изпитах страх, когато го открих — продължи той. — Още изпитвам. А и хората реагират по особен начин на него, което ме кара да се чувствам неудобно.
Изведнъж се разпищяха чайки и се вдигнаха като хвърчила в небето. Една от тях се гмурна във водата и морето я пое.
— Мъчех се да се убеждавам, че да бъдеш зидар е добро и честно занятие и че за мен най-доброто нещо е да бъда зидар, и си го вярвам.
Чайката се измъкна от водата или от подслона между две вълни и литна с риба в човката си.
— Само че рано или късно тази част от личността ти, която се стараеш да потиснеш, надига глава. Тя е в кръвта и кръвта си иска своето.
Под пръските на морето, но на сигурно разстояние от вълните, двама мъже и една жена обикаляха около скалите по брега и събираха раци в яркожълти пластмасови кофи.
— А и нещата се подреждат така, че се налага да бъдеш това, което си.
Предплатеният телефон иззвъня.
— Не отговаряй — рече тя. — Свърши разказа си.
— Сигурно звъни Пит — каза той и беше прав.
— И аз си взех предплатен телефон — поде Пит. — Имаш ли с какво да запишеш номера?