Върна се на масата и заяви:
— Харесва ми дома ти, Мери. С удоволствие бих поживял тук няколко дни, ако не беше картината в хола с пикльовците, тичащи по плажа. Ще трябва да я нарежа на парчета и да я изгоря в камината, иначе ще се стряскам през нощта и ще пищя само при мисълта, че тя стои там.
Глава 55
Някои хора твърдят, че днешната младеж е необразована и мързелива, но неин представител се беше постарал да оправи репутацията на поколението си, посвещавайки много време и усилия да издълбае с длето в бетонната маса за пикник мръсна дума без никаква правописна грешка.
Тим и Линда седяха на пейката с гръб към масата и наблюдаваха прелитащите на летни кънки, кучетата със стопаните им, двойките хванати за ръце, свещеника зачетен в молитвеник и над петдесетгодишния наркоман, който се рееше из парка и се опитваше шепнешком да захване разговор с палмите.
Все още размишляващ как да й каже това, което тя търпеливо очакваше да чуе, Тим най-сетне подхвана:
— Ето каква е работата. Ще я разкажа веднъж завинаги и без много подробности. Ти сигурно ще имаш въпроси и това не е проблем. Но свършим ли, повече никога няма да говорим за това. Не е нещо, за което след години, когато се запознаем с нови хора, ти можеш да кажеш: „Тим, разкажи какво си правил тогава“, защото няма да разкажа.
— „След години“ — харесва ми как звучи. Добре. Веднъж завинаги. Умееш да изостряш любопитството. Може би ти трябва да се хванеш да пишеш книга, а аз да се занимавам със зидарство.
— Говоря сериозно, Линда.
— И аз също.
Той пое дълбоко дъх, изпусна го, после пое още веднъж — и телефонът му иззвъня.
Тя изпъшка.
Беше личният му телефон, не новият с предплатата. На екрана не беше изписан номер.
— Сигурно е той — предположи Тим и се обади.
— Как е моето момиче? — попита убиецът.
Загледан в опитомяващия дърветата с шепот, Тим не каза нищо.
— Успя ли да я чукнеш, Тим?
— Ще затворя, преди да си проследил къде се намирам, така че казвай каквото имаш да казваш.
— Нямам много за казване, Тим. На говорител ли си?
— Не.
— Много добре. По-добре е за теб боклукът да не се намесва. Но ние сме на говорител тук и Мери иска да говори с теб.
— Коя Мери?
— Тим? — обади се майка му.
— О, Господи!
Слънцето изведнъж го заслепи, въздухът стана прекалено гъст за дишане. Той се надигна от пейката.
— Бъди верен на себе си, момчето ми.
— Мамо! О, Господи!
— Бъди верен на себе си, чу ли ме?
Езикът му не се обръщаше. Линда беше се изправила до него. Не можеше да я погледне.
— Бъди верен на себе си — каза майка му — и няма да сбъркаш.
— Ако ти е направил нещо лошо…
— Добре съм. Не ме е страх. Знаеш ли защо не ме е страх?
— Обичам те — каза той.
— Знаеш ли защо не ме е страх, момчето ми?
Линда го гледаше изпитателно.
— Защо?
— Защото седя тук и си мисля за двама ви с Мишел.
Тим замръзна.
— Искам да бъда на сватбата ви, момчето ми.
— Ще бъдеш — увери я той. — Ще бъдеш там.
— Тя е толкова мила. Двамата сте лика-прилика.
— Напомня ми за теб — каза той.
— Много ми харесва пръстенът, който тя направи за мен.
— Кажи му каквото трябва, Мери — обади се убиецът нетърпеливо.
— Пръстенът е пред очите ми, момчето ми. Той ми дава надежда.
— Мери! — възкликна заплашително убиецът.
— Тим, моля те, Тим, искам да се върна вкъщи.
— Какво ти е направил, къде те е закарал?
— Той иска да направите размяна.
— Да, знам какво иска.
— Не знам коя е тази жена, която той иска, момчето ми.
— Направих грешка, мамо. Голяма грешка.
— Мисли за мен и за Мишел. Обичам те.
— Всичко ще бъде наред, мамо.
— Бъди верен на себе си. Направи каквото смяташ за правилно.
— Ще те върна вкъщи. Заклевам се.
— Вече не сме на говорител, Тим — обади се убиецът.
— Да не си посмял да пипнеш майка ми.
— Ще правя каквото си искам с майка ти. Двамата сме на едно много самотно място, няма кой да я чуе как вика.
Тим прехапа език, за да не изговори каквото му напираше, защото не беше продуктивно.
— Значи ще се жениш — продължи убиецът.
— Кажи какво трябва да направя.