— Как е фамилното има на Мишел, Тим?
— Това не е твоя работа.
— Мога да го изтръгна от майка ти с мъчения.
— Джеферсън — даде Тим моминското име на Мишел Руни. — Мишел Джеферсън.
— И какво ще си помисли Мишел за това, че рискуваш всичко заради боклука?
— Не намесвай Мишел в тази работа.
— Това зависи от теб, Тим.
От другата страна на парка се показа Пит Санто, усмихнат и махащ за поздрав с ръка. Водеше Зоуи на каишка.
Тим усети, че не може да си позволи да се престори, че се предава лесно на исканията на убиеца. Нямаше да му повярват и свиването на знамената щеше да породи съмнения. Трябваше да се противопоставя. Трябваше да предложи алтернатива. Трябваше да помисли.
— Как да се съглася на размяна? Как да го направя?
— Имаш слабо място, Тим.
— Все едно сам да убия една от двете.
— Ти си като добър герой от филм, Тим. Това ти е слабото място.
— Не съм добър герой. Просто си вървя по пътя.
— Добрите герои остават последни на опашката, Тим.
— Може и да не останат, ако се задържат вътре в играта. Слушай, дай да измислим нещо друго. Не мога да направя това, което искаш.
— Можеш.
— Не, не това.
— Правил си и по-трудни неща.
— Никога. Нищо от този сорт. Мили боже. Не мога.
— Тогава майка ти ще умре.
— Не мога да направя това! Дай ми една минута да помисля.
— Цялото ти семейство е за показ в цирка.
— Не мога да го направя. Дай ми да помисля.
— Трябва да ви изложат на витрини в музея — добави убиецът.
Пит се приближаваше и Линда избърза да го пресрещне и да го предупреди да не каже нещо, което да се чуе по телефона.
— Тим, осъзнай се. Знаеш, че трябва да я убия.
— Би могъл да се откажеш.
— Не, Тим. Трябва да пазя репутацията си.
— А аз ти я очерних, нали?
— Не си въобразявай.
— Много ли ме мразиш?
— Безкрайно много, Тим.
— Тогава убий мен вместо нея.
Линда чу и се обърна към Тим. Очите й се бяха превърнали в бляскави остриета от смарагди.
— Убий мен, вместо нея — повтори той.
— И как точно ще стане това?
— Ти избери място за среща. Аз ще дойда невъоръжен.
— Вече съм избрал място за размяната.
— Когато майка ми си тръгне от теб към колата, която ще я чака, аз ще тръгна към теб. Трябва така да пресметнем времето, че когато тя тръгне с колата, аз да ти дойда на прицел.
— Искаш да ме хванеш за престрелка.
— Не.
— Разбира се, че ще си въоръжен.
— Не. Ще дойда по долни гащи. Нищо друго — няма да има къде да скрия оръжие. Ще взема приятел, който да кара колата. Но той няма да се приближава към теб.
— Не се ли страхуваш от смъртта, Тим?
— Страхувам се, по дяволите! Но това не е най-големият ми страх.
— Ти си едно смахнато копеле, Тим. Няма друг като теб.
— Майка ми ще остане жива. Линда ще получи преднина и може да се опита да ти избяга. Това е всичко, което мога да направя за нея. Ако имам късмет, ако Линда има късмет, ще съм купил живота и на двете.
— Тя няма да стигне далеч без теб — отбеляза убиецът.
— Може и да стигне. Тя не се предава лесно. Съгласен ли си с тази сделка?
В далечината зад дърветата едно момче и баща му пуснаха хвърчило във формата на разярен дракон. Драконът се къдреше в небето и ревът му беше също тъй безмълвен както мълчанието в слушалката.
Най-сетне убиецът проговори:
— Вече съм прочел това, което пише за теб, Тим.
— Не вярвай на всичко, което си прочел.
— Вярвам го. Затова мисля, че предложението ти е сериозно.
— Това е, което мога да направя. Моля те. Това е, което мога да направя.
— Трябва да си прочел прекалено много приключенски книги за момчета, Тим. Дъската ти се е откачила и хлопа. Ти си едно смахнато копеле.
— Не е важно. Приемаш ли сделката? Убий мен, вместо нея.
— Добре, това ми допада.
— Казвай тогава — подкани го Тим.
— Знаеш ли къде е Островът на модата в Нюпорт Бийч?
— Търговския център. Всеки го знае. Там е прекалено оживено.
— Няма да правим там размяната, а само първата стъпка. Ела при езерото с големите риби в Острова на модата след четиридесет и пет минути и чакай там. Аз ще ти се обадя и ще ти кажа какво да правиш след това.
— Добре.
— Гледай да дойдеш, Тим.