— Не — отсякоха в хор Тим и Пит и после Пит добави:
— Един наемен убиец не предвижда време в затвора в плановете за кариерата си.
— Особено този убиец — потвърди Тим. — Адски е смел. Неговият подход е всичко или нищо. Няма да се предаде без стрелба.
— Според процедурата на специалния отдел при отвличане се започва с преговори за заложника — продължи Пит. — В такъв случай Мери се превръща в пречка за човек като него. Той знае, че те няма да се съгласят да го пуснат да избяга с нея. Ще я убие в момента, в който чуе мегафона, за да може да действа бързо.
— Като става дума за бързо, настъпи педала — подкани го Тим.
Глава 58
Прекрасно! Сълзите се лееха неудържимо. И още по-прекрасно! Хълцанията, които тя отказваше да пусне от гърлото си, се превръщаха в шумове на давене и кратки разтърсващи спазми.
Крейт пъхна глока в раменния кобур и пренесе сака, гумената тръба, спринцовките и купата с нарязани ябълки на работната кухненска маса. Не остави нищо на чамовата маса, което Мери би могла да достигне със свободната си дясна ръка.
Застанал до стола й, той наблюдаваше как тя трие мокрите си бузи.
— Сълзите разхубавяват жената — отбеляза убиецът.
Явно тя се ядосваше на себе си, че се беше разплакала.
Влажните й пръсти се свиха в юмрук, който тя притисна към слепоочието си, сякаш би могла да надделее над страданието с усилие на волята си.
— Обичам вкуса на сълзи в целувката на жена.
Ъглите на устните й бяха провиснали от мъка.
— Искам да те целуна, Мери.
Тя отвърна лице от него.
— За твое учудване може да изпиташ удоволствие.
Тя вдигна очи към него във внезапен порив на ярост.
— А ти може да изпиташ удоволствие да ти отхапят устната.
Подлият отказ на взаимност би накарал някой по-обикновен от Крейт човек да я удари. Той просто продължи да я гледа и не след дълго отново се усмихна.
— Имам една малка работа да свърша, Мери. Но ще бъда наблизо, в една от другите стаи. Ако се развикаш за помощ, няма да те чуе никой, освен мен и ще трябва да ти натъпча парцал в устата и да ти залепя устните с лепенка. Сигурен съм, че не искаш да го правя, нали?
Страстното желание да го убие в погледа й беше изпепелило сълзите в очите й.
— Ама добре го даваш ти, скъпа.
Той очакваше, че може да го наплюе, но тя не го направи.
— Отглеждаш син, за да умре за теб. — Той поклати глава. — Чудя се що за човек е мъжът ти.
Изглеждаше, че тя има нещо попарващо за отговор, но се въздържа.
— Ще се върна скоро, за да те сложа да си легнеш в колата в гаража. Седи си тук, Мери, и си мисли колко хубаво направи, че реши да не подлагаш на риск живота си и живота на Закари и цялото му семейство.
Той излезе от кухнята и спря в коридора да се ослуша.
Мери не вдигна никакъв шум. Крейт очакваше да се чуят подрънквания в резултат на проверка на белезниците, но тишината остана ненарушена.
Крейт влезе в хола и свали маслената картина на щастливите деца, тичащи по слънчев плаж. Сложи я на пода и коленичи до нея.
От джоба на панталона си извади нож с автоматично острие и го отвори. Изряза платното от рамката и после го наряза на тънки ивици.
Дощя му се да извади от рамките на полиците всички снимки с образа на Тим и да нареже и тях. Но тъй като скоро щеше да убие самия Тим, останалите минути в къщата на Кариър можеха да се прекарат по-приятно другаде.
Глава 59
Пит Санто не намали, когато мина покрай къщата на Кариър.
Нищо във вида на къщата не се различаваше от обикновено, освен това, че пердетата на прозорците на първия етаж бяха спуснати. Майката на Тим винаги ги държеше дръпнати.
Когато стигнаха до пресечката, Тим каза:
— Паркирай тук.
Пит спря до тротоара, който беше прикрит от къщата с дървета. Свали прозорците до задната седалка и изключи мотора.
Докато караха, Зоуи се беше изкатерила от багажника, за да се настани до Линда, и сега лежеше с глава на скута на новата си господарка.
— Как ще разбера, ако нещо тръгне на лошо? — попита Линда.
— Ако чуеш престрелка — отговори Тим.
— След колко време?
Той се обърна с лице към нея.
— Ако не го хванем до десет минути, значи сме загазили.
— Изчакай петнадесет минути — обади се Пит — и бягай оттук.