Нисък ранг?
От това го заболя. Повтори си думите наум.
Нисък ранг…
Най-големият му ужас. Нисък ранг… Да се намира ниско долу в йерархията — срещу това се беше борил толкова упорито цял живот.
Къщата. Пращенето на буйните пламъци, стъклата, които се пръскаха, пластмасата, която съскаше, дървото, което се цепеше.
Той щеше да възстанови равновесието… Томи погледна часовника… Преди да напусне страната. Касандра, курвата, щеше да научи кой е шефът. Оттам той щеше да оправи всичко.
Томи се качи в колата и си отиде, обърна гръб на всичко, което е бил. Насочи се към нейния апартамент. Скърцаше със зъби. Колкото повече приближаваше, толкова по-ясно ставаше. Не беше тя… Не при Касандра щеше да върне мястото си в йерархията…
Томи зави рязко, обърна, пое в обратна посока, към северните предградия, към Енебюберг.
50
Хектор вървеше по коридор към носа. Всичко беше меко, тихо и луксозно. Той се мъчеше да се държи на разстояние, да не позволи нищо да му повлияе. Любовта към Софи, радостта, че е жива, срещу омразата към Ралф Ханке, от когото той беше толкова зависим в този момент. И предателството на Арон… Не биваше да допуска нищо от това близо до себе си. Тъй като ако и за миг дадеше воля на емоциите, всичко щеше да отиде по дяволите.
Ралф седеше зад бюрото; погледна над очилата си за четене, когато Хектор влезе и седна на едно кресло.
— Нека си подготвим плановете за дон Игнасио — предложи Хектор.
Ралф се облегна назад в офис стола си.
— Слушам те.
— Не, първо ти. Какво искаш?
— Кристиан, жив и здрав.
— Само това?
— Само това.
— Защо ли не ти вярвам? — усъмни се Хектор.
— Знаем, че в момента Игнасио е там. Ако искаме да постигнем нещо, трябва да действаме незабавно — прекъсна го Ралф.
— Пазят го, в ръцете му са и полицията, и армията.
Ралф поклати глава.
— Вече не, не по същия начин. През последната година нещата се промениха. Планирам от дълго време, говорих с хора от района, купих най-важните. Той не го знае, но всъщност е пазен сравнително добре, нищо повече. Ако действаме незабавно и правилно, ще го премахнем, без да използваме твърде големи ресурси… Тъй че… какво ти трябва, Хектор Гусман?
— Искам да пратиш самолет до Прага, веднага. На борда да има лекар и болнично оборудване за двама простреляни. Общо ще бъдат четирима души. След това междинно кацане недалеч, ще вземат още един пътник и продължават към Колумбия, откъдето ние ги поемаме.
— Може да се уреди — каза Ралф, без да задава въпроси. — Друго?
— Искам цялата организация на дон Игнасио. Цялата му мрежа. Всичко. Искам си и онова, което ти ми открадна. Искам и част от твоите сделки да се свържат с мен. Гледай на това като на наказателна лихва.
— Изпълнимо — склони германецът.
Хектор изгледа Ралф.
— Защо не се пазариш? — усъмни се той.
— Пазаря се — заяви Ралф.
Хектор поклати глава:
— Не е вярно.
Дълго мълчание.
— Ще получиш каквото поиска — проговори накрая Ралф. — Но това ще означава, че сме квит… Зачеркваме всичко. Нулираме историята. Станалото станало. Няма да търсиш отмъщение срещу мен или сина ми. Това е уговорката.
Хектор до последно беше кроил планове как ще убие Ралф Ханке. Ще намери сгоден момент, ще го застреля в главата, ще се изпикае върху трупа, ще го зарови…
— Хектор?
Той се пробуди от размислите.
— Трябва да знам, че ще удържиш на думата си — продължи Ралф. — Иначе в Колумбия всичко ще отиде по дяволите и всички до един ще умрем…
Хектор се вгледа в мъжа срещу себе си.
— Какво не разбирам?
За момент Ралф се загледа в празното пространство.
— Рак — каза той безизразно. — На костите. Остават ми няколко месеца.
Хектор се вторачи в очите на Ралф, сякаш за да надзърне в душата му.
Ралф издърпа едно чекмедже на бюрото, извади наръч листове.
— Виждам, че се съмняваш в думите ми. Но всичко е тук — рече той. — Рентгенови снимки, биопсия… всичко. Може да се обадиш на лекарите ми, те ще потвърдят.
Хектор поглади брадичката си.
— Хубаво — продума несъзнателно.
Хубаво, че Ралф Ханке ще умре бавно и мъчително? Или хубаво, че Хектор най-после разбра защо Ралф Ханке действа по този начин? Може би нещо средно между двете.
— Нека хората ти бъдат готови да напуснат яхтата утре сутрин — нареди Ралф. — Ще идем до летището на Хелзинки с хеликоптера. Там ни чакат два мои самолета. Летим до Перейра в Колумбия, нанасяме удара, разделяме се по живо по здраво.