Еди не можеше да остави нещата така.
Отне му петнайсет минути да излезе от летището. Още десет минути, за да стигне с таксито до терминала за частните самолети, тъй като пътят обикаляше в полукръг покрай летището.
Когато Еди най-сетне се добра дотам, машините вече набираха скорост. Еднаква маркировка на опашките — „Ханке ООД“. Бяха в далечния край на пистата и двигателите бръмчаха.
Жената с шала на гишето. Еди отиде при нея. И тя като всички останали се усмихна притеснено, като забеляза болнавия му вид, нараненото лице.
— За къде летят тези самолети?
Тя отвори книжата си.
— За Колумбия… — Тя прочете подробностите. — Перейра… — каза го на срички. — А летището се казва… — взря се в страницата, — Матекана… Може би не го произнасям правилно.
— Може би. Имате ли имената на пасажерите? — Той й показа документите си от шведската полиция.
Тя поклати глава.
— Нямам право да ги съобщя, само дестинацията… съжалявам.
— На мен можете — той пак размаха картата си.
Тя поклати глава.
— Не мога. — Тя стисна устни, все едно всеки миг я очакват мъчения.
Еди влезе в интернет през телефона си. Намери статия от Каролине Берйер. Най-долу имаше нейна снимка. Той я увеличи с палец и показалец. Поразмаза се.
— Тази жена качи ли се на борда?
— Не зная.
— Знаете. Качи ли се на борда? Помогнете ми, жената е в опасност…
Тя изпадна в дилема.
— Жена с подобен вид може да се е качила на борда — каза уклончиво. Явно остана доволна от отговора си.
Час по-късно Еди беше запазил и платил самолетен билет за двайсет и четири часов полет от Хелзинки до Перейра в Колумбия през Лондон и Богота. Пет часа след това седеше в икономичната класа на еърбъса и чакаше всички да се качат на самолета за Лондон. Седеше до пътеката, трепереше от студ, а покрай него продължаваха да се точат още и още хора.
Четирима мъже в редица. Двама добре сложени с бръснати глави, двама южноамериканци, дойдоха заедно, бяха в група. Еди като че ли познаваше мъжа най-отпред. Погледите им се срещнаха; онзи му кимна, все едно той също е бил в ада и знае какво е. Еди беше виждал този поглед у някои войници в Афганистан. Кимна в отговор. Чак след като отминаха, се сети чие е това лице. Приличаше на дясната ръка на Хектор Гусман, Арон Гайслер. Беше виждал стара и неясна негова снимка в материалите по разследването на убийствата в „Трастен“. Не беше случайност, че и двамата летяха за Богота. Еди беше на прав път… Само че Арон го беше видял. Еди не биваше да се показва повече.
Купи си нови дрехи от „Хийтроу“ — чифт тъмносини спортни панталони с няколко джоба, нова тъмносиня риза, която продавачът му помогна да среже с ножица, та да може да вмъкне гипсираната си ръка. Също и тъмна шапка с логото на някаква снобарска фирма на козирката. Ама че глупаво. Не му беше приятно да я носи. Еди взе болкоуспокояващи, пи антибиотик и смени билета си с такъв за бизнес класа, което му струваше безбожна сума. Смени и вътрешния полет от Богота до Перейра и се приготви за следващото излитане след половин час. Всичко това с цел да не среща повече Арон Гайслер.
Еди се кри в тоалетната до последното повикване на пътниците, след което се качи на самолета А340 последен от всички и зави наляво. Нямаше следа от Арон. Намери мястото си, предаде се пред болката и потъна в черен сън без сънища през цялото пътуване до Южна Америка.
53
В частния самолет имаше четиринайсет места. Майлс и Сана лежаха на кушетки най-отпред, най-близо до пилотите. За тях се грижеха лекар и медицинска сестра.
Алберт заспа веднага, събуди се, когато кацнаха на „Брома“ край Стокхолм. Погледна през малкия прозорец.
У дома… Стокхолм, Швеция… Но само за малко.
Вратата се отвори, Лотар и Йенс се качиха. Спряха до Майлс и Сана, които бяха упоени, Йенс размени няколко думи с лекаря. След това продължиха назад. Михаил се беше изправил, поздрави ги с ръкостискане. Йенс си проправи път покрай Михаил, наведе се и прегърна Алберт.
Изведнъж Лотар се озова пред него.
— Здравей, Лотар — продума Алберт.
— Здравей, Алберт — кимна Лотар.
Никога не се бяха виждали, но преди половин година живееха близо един до друг като затворници на Ралф Ханке в Мюнхен, разделяше ги само една стена и разговаряха през вентилационната шахта.