— Баубау!
Беше мъжът, Якоб. Гласът — мил и мек, също като пантофите, които слизаха по стълбите.
Томи отстъпи назад към кухнята. До печката висеше чугунен тиган. Томи внимателно го свали от куката. Беше по-тежък, отколкото очакваше.
— Маминка те вика в леглото. — Якоб говореше на мъртвия териер като на бебе.
Якоб се появи иззад ъгъла, вцепени се, като видя, че стои на половин метър от Томи. В първия момент мозъкът му не направи връзката. Един поглед към Томи, тигана в ръката му, мъртвия Баубау на пода. И тогава направи връзката. Якоб Андершон нададе неистов писък.
— Не — викаше с детински страх в гласа, тънък, умолителен и отчаян.
Направи нестабилна крачка назад. Но тиганът вече падаше. Томи замахна като с тенис ракета. Якоб повърна от страх и в същия момент чугунът се стовари върху черепа му с груб, глух и нискочестотен, но звънлив звук, който продължи и след като Якоб рухна на кухненския под по халат, пижама и карирани пантофи, които паднаха от краката му.
— Якоб? Какво става?
Носовият й заповеден глас откъм горния етаж.
Класическата музика продължаваше по радиото. Томи затананика мелодията и затропа нагоре по стълбите в такт с нея.
— Якоб?!
Томи повиши глас. Тържествена музика…
— Якоб! — Тя вече крещеше, страхът в гласа й беше ясно доловим. Той забърза крачка, ускори и мелодията.
Шерщин Андершон лежеше в едната половина на двойното легло, очилата на носа, завивката до брадичката. Томи пристъпи решително в стаята й, като тананикаше високо. Тя нямаше накъде да бяга. Той отметна завивката и легна върху нея с цялата си тежест. Едната ръка около гърлото й. Тананикаше близо до лицето й, надигна се леко, хвана гащите й под нощницата, разкъса ги.
— Моля те, Томи — примоли се тя със задавен глас.
Томи тананикаше все по-силно, вече без мелодия, само груби звуци в една и съща тоналност. Разкопча си джинсите с една ръка.
Шерщин се помъчи да се отвърне от него, от мириса му, от дъха му. Той чувстваше страха й; вонеше на страх. Това го опияни.
Томи си смъкна ципа.
— Сега — прошепна в ухото й, — сега, госпожо Андершон… ще мълчиш и ще…
Само че нещо не беше както трябва… Томи разбра, че му е мек. Напълно безжизнен. Обля го фонтан от объркване. Всичко спря, просто умря. Не знаеше какво да прави, къде да се дене. Всичко изчезна… Цялата сила… целият гняв, цялото желание да доминира. Действителността го ослепи. Лежеше върху прокурорката… тя беше колежка, далечна позната… Какво, мамка му, правеше тук, в леглото й?
Ръката му още държеше гърлото й, но хватката беше отслабена. Тя сякаш усети колебанието му.
— Томи, наранил ли си Якоб?
— Да — отговори той безизразно.
— Защо?
Томи нямаше отговор.
— Жив ли е?
— Да… мисля.
— А кучето ми?
— Мъртво е — промърмори Томи.
— Защо, Томи? — гласът й потрепери.
Томи беше изтощен, усети как бузите му увисват. Втренчи се в очите й в опит да види някакво отражение. Не откри нищо, стисна гърлото й по-силно.
— Не знам…
Тя изхлипа.
— Можеш просто да станеш и да си отидеш — зауговаря го.
Той не я чу.
— Защо никой не ме слуша? — попита той пресипнало.
— Можеш да си вървиш, Томи — прошепна тя.
— Какво не разбирам, Шерщин? Какво пропускам? — тонът му беше умолителен.
— Искам само да сляза при съпруга си.
Томи не схвана.
— Ама той нали е обратен? За какво ти е да ходиш при него?
— Просто ме остави да отида… моля те, Томи.
Той я притисна силно. Взря се, видя ужаса в очите й. Тя изскимтя. Вцепенена, уплашена, извърна поглед… Томи не пускаше. Тя издиша. Опита се да се отскубне, да се бори. Но беше слаба, той стискаше ръцете й. Лицето на Шерщин взе да посинява, тук-там беше почти черно. Нов опит за съпротива. Инстинктивно. Последни сили. Той пусна ръцете й, надигна се над нея, след това натисна гърлото й с цялата си тежест. Изръмжа тихо, когато вложи цялата си сила, за да отнеме живота й; мразеше това, което правеше; обичаше това, което правеше.
Тя се мъчеше да го удари, безуспешно. Устните й помръдваха… Томи стисна с все сила.
Бързи стъпки на боси крака зад него. За миг зърна Якоб с кухненски нож. Рев — смесица от страх и ярост — от устата на Якоб, когато заби ножа в рамото на Томи.
Томи изпищя от болка, пусна Шерщин. Якоб замахна да го намушка отново, но Томи се претърколи от леглото. Първият удар беше разрязал нещо. Якоб приближаваше, Томи се предпази с ръка. Получи удар в предмишницата, изправи се на крака, побягна превит от стаята, целта беше да слезе в кухнята да вземе нож. После щеше да се върне горе и да убие и двамата, пък каквото ще да става…