Арон не отговори. Поглади правия път на черната си коса, както му беше навикът.
— Отвлечен? — попита Леви.
Арон кимна.
— Как?
Самолетът кацна.
— Ралф Ханке и дон Игнасио се обединиха, за да смажат Хектор, да ни отмъкнат бизнеса, контактите… всичко — отвърна Арон. — Съществуването на Лотар беше пазено в тайна с години. Намериха го заедно с майка му в Берлин, нея убиха, отвлякоха момчето.
Арон отпи от кафето.
— Окей — кимна Леви. — Лотар отива при баща си. Нататък?
— Трябва да си върнем откраднатото. И отгоре. Това е втората част от плана.
Гейтът вече се пълнеше с народ.
— Дон Игнасио Рамирес? Ралф Ханке? — промълви Леви. — Те са едри риби, имат огромни организации, огромна власт, много пари… сериозна защита. Аз и още двама?
Арон гледаше през големия прозорец.
— Също и аз, и Лешек, и Соня… И Хектор.
— Пак не сме много — възрази Леви.
— Да — прошепна Арон. — Но това е положението.
— Защо?
— Не можем да си позволим да се разкрием, иначе край с нас. Игнасио и Ралф Ханке са пуснали, независимо един от друг, пипала навсякъде, търсят Хектор под дърво и камък. Най-малкото изтичане на информация и сме дотам. Затова не, няма да сме много.
Продължиха да си пият кафето и да зяпат самолетите, които кацаха и излитаха.
— Променил ли си се, Арон?
Арон изгледа Леви учудено.
— Странен въпрос.
— Странен отговор — отвърна финландецът.
— Остарях — рече Арон.
— Аз също — кимна Леви. — Както и всички други хора на света. Има нещо друго.
Пауза.
— Последната година беше тежка — призна Арон.
Леви поклати глава.
— Не, извинявай, Арон. Не е това. Изплюй камъчето.
Арон остави празната чаша на свободната седалка между тях.
— Една жена умря — промълви най-сетне.
— Красива жена?
Арон се замисли.
— Може би, но не за мен.
— Злополука? — попита Леви.
Злополука — тази дума използваха за онези, които попаднеха под куршумите им, невинните.
Арон поклати глава.
Не.
— А какво?
— Аз я убих — заяви Арон и погледна Леви за момент. — С нож — поясни тихо, сякаш от моментна и неконтролируема нужда да сподели.
Леви присви очи.
— Защо? — прошепна.
Арон почака тътенът от засилващ се самолет да утихне.
— Софи, така се казваше, приятелката на Хектор. Тя ни предаде, работеше за Ханке и дон Игнасио…
Леви забеляза съмнението в очите на Арон.
— Но?
— Но вече не съм толкова сигурен. Може би ще ми трябва помощта ти, Леви. Ако се окаже, че Хектор или някой друг научи какво направих.
— Той не знае ли?
— Знае, че е убита, но не и как.
Леви мълчеше. Арон продължи:
— Аз взех решението, налагаше се.
Убедеността вече липсваше.
Високоговорителите в зоната изпращяха. Женски глас с френски акцент съобщи, че пътниците на полет 480 на „Ер Франс“ до Лима могат да се качват на борда.
8
Двигателите ревяха, самолетът се засилваше, профуча по пистата и се вдигна във въздуха. Колесникът се прибра в пода под краката й, Софи видя как Прага изчезва, когато машината се скри в облаците и се насочи на северозапад.
Тя не обичаше да лети. Не че изпитваше ужас, но притеснението винаги присъстваше. Някой й беше казал, че това е неоправдан страх. Голяма утеха, когато се страхуваш…
Еърбъсът се изкачи в синьото, огряно от слънцето и спокойно небе, пое по курса си и пилотът изключи предупреждението за предпазните колани. Но тя не свали своя. Отказа храната и напитките. Два часа и половина по-късно кацна на окъпаното от слънцето стокхолмско летище „Арланда“.
Опашката пред паспортния контрол се точеше бавно. Софи въртеше в ръце виненочервения си паспорт, отваряше го пак и пак, сякаш за да се увери, че всичко е наред.
„Софи Бринкман“, така пишеше. Нейна снимка отпреди четири години. Истинският й личен номер, истинският й подпис…
— Следващият!
Полицаят зад стъклото й махна с три пръста да дойде.
Софи прекрачи бялата линия и направи четирите крачки до него, подаде му паспорта.
Шведският полицай погледна информацията, сравни лицето й със снимката, сканира паспорта и й го върна.
— Добре дошла у дома.
В мига, в който Софи стъпи на шведска земя за първи път от пет месеца, информацията за самоличността й влезе в сървърите на полицията и имиграционната служба и беше сравнена с наличните данни. Беше изпратена в космоса, мина през сателита и се върна на Земята в един сървър в Белгия. Там информацията за нея беше криптирана и изпратена на Интерпол в Лион и Европол в Хага.