— Игнасио? — извика Хектор след него.
Мъжът спря, обърна се, все така с пистолета до слепоочието.
— Какво правиш?
Игнасио Рамирес представляваше озадачаваща гледка.
— Искам да се спазарим — отвърна.
— Нима разполагаш с нещо за пазарене, Игнасио?
Патова ситуация. Игнасио свали пистолета, отпусна ръка. Огледа се, може би в последен опит да види, че помощта идва. Но нямаше кой да му помогне.
— Искам да преговаряме — повтори.
Хектор сведе очи, но не пускаше автомата. Изведнъж му прилоша, трябваше да седне.
Ралф Ханке дойде пеш при тях; мека шапка на главата, все едно беше тръгнал на лов за едър дивеч… както си и беше. Твърде голям пищов в ръката, осем тежковъоръжени мъже зад гърба му.
— Какво се мотаете? — попита той, вдигна уродливия си пистолет и застреля Игнасио с два куршума — един в здравото рамо и един в гърлото. Чу се страхотен трясък. Тялото на Игнасио падна на земята, ръка на шията, кръвта шуртеше през пръстите. Той изгъргори и издъхна.
Ралф изгледа Хектор невъзмутимо.
— Окей. Игнасио е мъртъв, Кристиан е в безопасност. Мисията изпълнена.
— Ами Лотар? — попита Хектор.
Мъжете зад Ралф вдигнаха автоматите.
— Ако обичате, пуснете оръжията — поиска Ралф. — И помолете Соня Ализадех да слезе при нас.
— Няма — сряза го Хектор.
Ралф се обърна към хората си, преброи на висок глас до осем, посочи себе си и каза девет.
— А със Соня вие ставате трима — добави.
— Имахме уговорка — изръмжа Хектор.
— Вярно е. — Ралф посочи Игнасио, чиято кръв бавно изтичаше пред краката им. — И мина добре, нали така?
Хектор се опитваше да разбере ситуацията. Лешек беше с него. Соня — горе. Може би щяха да преживеят първите четири-пет секунди от престрелката.
— Къде е Лотар? — повтори.
— Няма значение, Хектор, сега няма какво да мислиш за Лотар.
Хектор усещаше, че Ралф се наслаждава на властта си над положението. Беше му приятно да командва парада, да е всемогъщ. Пълна противоположност на човека, когото Хектор срещна в автобуса в Стокхолм и яхтата в Балтийско море. Хектор се беше оставил да го измамят. Чисто и просто.
— Кажи на Соня да дойде… и свалете оръжията. Иначе ще наредя на хората си да открият огън — предупреди го Ралф спокойно.
Хектор пусна пистолета си на земята. Лешек го последва. Соня слезе по склона.
Ралф кимна.
— Добре. — Изгледа Хектор. — Ти си такова нищожество…
Четирима души се показаха зад Ралф и групичката му. Хектор видя Софи… също и Каролине. Двама от хората на Ханке. Без да се обръща, Ралф посочи към тях.
— Софи Бринкман. Тя е твоята ахилесова пета, Хектор. Не парите, не семейството, не властта, нито твоята организация… Тя… Така е още от първата ви среща. Сам не го знаеше… Но аз го знаех. И отново се уверих на яхтата, когато се хвана на всичко, което ти казах за нея…
Очите на Хектор и на Софи се срещнаха. Най-големите му страхове се потвърждаваха.
— Пусни я — промълви Хектор.
Ралф се завъртя, изгледа Софи, поклати глава.
— Нищо няма да й се случи. Нито на сина ти Лотар.
Ралф обожаваше този момент, Хектор го усещаше. Щеше да завърши зле… Ужасно зле.
— Нито на Алберт! Алберт Бринкман! — продължи Ралф.
Софи сведе очи.
Ралф застана така, че да вижда и Софи, и Хектор.
— Алберт Бринкман е при мен в Мюнхен заедно с Михаил Асмаров. Също и другите ви приятели. Грижат се за тях. Всички ще бъдат добре.
Ралф направи театрална пауза, погледна Софи, после Хектор. Харесваше му да наблюдава реакциите им…
— Единственото условие е ти, Хектор, да дойдеш при мен. Сам. Правим размяна. Алберт отива при майка си, ти оставаш при мен…
Ралф ги гледаше, очите му проблясваха.
Биваше го, помисли си Хектор, и беше извратен… Манипулация. Какво оръжие. Хектор вече не го притежаваше и това го правеше уязвим. Затова сега се озова в такова положение. За миг, кратък объркан миг, изпита едва ли не благодарност за това. Не за ситуацията, а задето вече не той е чудовището. Но тази мисъл беше мимолетна. Върна се в действителността.
Софи… Тя стоеше срещу него, навела глава, объркана и шокирана. Напълно изцедена; сякаш съвсем скоро щеше да се предаде.
Пристигна кортеж от пет автомобила и спря зад Ралф.
— Давам ти няколко дни да си помислиш. И после ми се обади. — Все едно отправяше най-обикновено бизнес предложение.
Ралф и хората му са качиха в колите и си отидоха.
Хектор се обърна и тръгна към къщата.