Тя погледна майка си.
— Всички хора са такива — каза Ивон. — И добри, и лоши.
Нещо у Софи се поотпусна.
— Може би трябва да им отговориш — продължи Ивон. — На твоите по-тъмни страни, онези, които наричаш лоши. Позволи на раните ти да кървят. Възползвай се от това, сега, когато — смятам — ти е най-необходимо.
Ивон погледна Софи в очите, продължи:
— Миналото е минало… Мъртво е. Това пред нас не съществува. Само настоящето. Обичам те, Софи. Гордея се с теб. Това те е превърнало в истински човек, макар ти самата да не го виждаш. Животът ти е станал точно какъвто не си очаквала. Но ти си тук… Алберт е тук… Вие сте заедно, всичко ще се нареди…
Софи с лакти на масата, глава върху дланите, се взираше в земята. Пет секунди, десет…
— Мамо — прошепна със свито гърло.
— Миличка — извика Ивон с отчаяние и разбито сърце и се отпусна до Софи на голямата пейка, прегърна я силно.
Дълго седяха така, накрая майка й я целуна по бузата, леко я потупа, изправи се и излезе от кухнята.
Софи слушаше отдалечаващите се стъпки. Времето летеше. Мислите се вихреха в съзнанието, докато навън падаше лекият летен здрач. Софи се качи по стълбите, влезе в някогашната си стая. В миналото. Малката баня, която в тийнейджърските й години беше запазена само за нея, все още си беше със старите тапети „Лора Ашли“.
Тя си изми зъбите, преоблече се до леглото, огледа се в голямото огледало с рамка от черешово дърво, обърна се настрани — белег долу вляво на гърба й. Там беше забил Арон ножа си при опита си да я убие в Ютландия през зимата.
Софи се плъзна в чистите чаршафи, груби след гладенето. Хладни и свежи, ухаеха на лавандула точно както в детството й.
Тя лежа дълго в полумрака с отворени очи, докато осмисляше думите на Ивон.
Еди Буман стоеше в сумрака в градината на Ивон и гледаше към спалнята, където Софи току-що беше спуснала завесите.
Беше записал в телефона си всичко, което успя да чуе от разговора между Софи и майка й. Разпиляно и неподредено. Имена, събития… Беше нещо голямо. Но оставаше неясно. Той не можеше да схване цялостната картина.
Дали трябваше да предаде това на Томи? Или пък Томи вече знаеше всичко? Затова ли я преследваше?
Еди се запъти към колата и вдигна телефона до ухото си.
Томи отговори след третия сигнал.
— Намира се в къща в Юршхолм. Ще преспи тук — прошепна Еди.
— С кого се срещна?
— С майка си, предполагам.
— За какво говориха?
Еди се поколеба… Не, всичко, което беше научил, го правеше опасен за Томи. Нямаше да му каже нищо. Просто щеше да прави каквото го накара Томи… И после щеше да си продължи живота… Една задача, така беше казал Томи. Една-единствена задача…
— Само видях, че са в кухнята и приказват — отговори Еди. — Не можех да се приближа, не чух нищо.
Еди седна в колата, извади колта от кобура под якето си, отвори жабката. Там беше служебното му оръжие.
— И сега е отишла да си легне?
Еди размени оръжията — прибра стария полуавтоматичен пистолет под документите на колата и постави служебния в кобура и го закопча.
— Да, така изглежда.
— Прибирай се у вас и утре сутрин, като се събуди, да си там — нареди Томи и затвори.
На магистралата обратно към града Еди отвори прозореца с надеждата хладният вечерен въздух да пропъди обърканите му мисли и чувства.
Еди Буман беше израснал в различни приемни домове, където ядеше бой, и още в ранните си тийнейджърски години стана хулиган. Футболните мачове струваха и време, и много пари, затова той отиваше на стадиона след последния съдийски сигнал, за да може направо да се включи в тупаника. Понякога през уикендите се срещаше със свои себеподобни и заедно наритваха в главата случайни минувачи по парковете. Това му действаше успокоително, насилието беше като лекарство. Но побоите не стигаха. Влезе в армията. Замина за Мазари Шариф в Афганистан да стреля по талибаните със своя Ак 5. Те отвръщаха на огъня с „Калашников“ и гранатомет. Еди се прикриваше, засъхнала кал се пръскаше над главата му. Наслаждаваше се на всеки миг.
Докато беше в отпуск в Швеция, се запозна с едно момиче, Аника. Руса, къдрокоса, с очи като на кошута, далеч по-висока категория от него. Еди се укроти, напусна армията, обеща да престане с безсмисленото насилие. Започна да патрулира града нощем в светлоотразителна жилетка и да се прави на социално отговорен.