Майлс Ингмаршон е минал полицейското си образование над трийсетгодишна възраст… С какво се е занимавал дотогава? Томи се замисли, устните му се движеха беззвучно. Нещо си проправяше път до повърхността на съзнанието му. Какво му беше казал Майлс преди много време?
Дипломат… да, дипломат към Външно.
Това беше изненадало Томи… Защо му е на един дипломат да става ченге?
Мислите продължиха да се носят из ума на Томи.
Цялото семейство на Майлс Ингмаршон били дипломати от кариерата, така му беше разправил Майлс… дядото, бащата, братът, съпругата на брата… самият Майлс.
Дипломати, това изобщо работа ли е, дяволите да ги вземат? Седят си във Външно министерство или по посолствата, пият питиета и… Там имаха достъп до бази данни, разузнавателна информация, всичко! Естествено, Майлс се беше намърдал в някое посолство.
Франкфурт — там, разбира се, няма посолства. Значи, от там тя е продължила пътя си. Накъде?
Той се обади на Кони.
— Във Франкфурт ли свършва информацията за нея?
— Да.
— Продължи търсенето оттам. Или на името на Бринкман, или с фалшив паспорт. Изпрати по по-широки канали. Търси. Не ми пука как. Искам отговор.
Четири часа по-късно, докато Томи се бавеше в задръстванията на път за полицейското управление, Кони Клинг се обади:
— Пътничка с непроследим номер на паспорта се е качила на самолет от Франкфурт до Прага в тези времеви рамки.
11
Същински град. Круизният кораб беше огромен. С търговска улица, театри, киносалони, ресторанти, барове, плувни басейни, казино, спа и изобщо всичко, което можеш да срещнеш по света.
Горман беше впечатлен. Въртеше глава ту наляво, ту надясно, докато вървяха към каютата.
Тя гледаше към морето; две легла, малка баня, балкон. Йенс остави чантата си на по-близкото до изхода легло. Горман също остави чантата си там, хвърли тази на Йенс на земята. Би постъпил по същия начин и ако Йенс беше избрал другото легло. Кевин Горман невъзмутимо си смъкна гащите, отлепи един пакет, хванат с тиксо под оная му работа, като нададе вик от болка.
Пакетът беше увит в найлон, три на три сантиметра, пълен с кокаин. Кевин Горман го продупчи с джобно ножче, взе твърде голямо количество, постави го на пейката под телевизора. Припряно оформи с острието три паралелни линии. Дебели и високи. Без да го е грижа, че панталоните и гащите му още са около глезените, вдиша и трите общо за четири секунди.
Йенс наблюдаваше трагичната картина, докато Горман отмяташе глава назад. Ръмжеше от удоволствие, боксираше се с въздуха, масажираше си носа.
Вдигна твърде малките си слипове, изрита панталона и със стенания се просна на леглото. Дистанционното в ръка, телевизорът включен. Кокаинът започна да действа. Горман превключваше бясно каналите, възприемаше всичко като изключително бърз компютър, смееше се на рисуваните филми, показа среден пръст на метеоролога на Си Ен Ен и по някаква причина застреля с палец три пъти в лицето председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Това беше естественото състояние на Горман. Друсан, нахален, странен и нервен.
Търкаше си носа с цяла длан.
— Отиваме да разгледаме кораба — заповяда, скочи от леглото, обу си панталоните. Всичко ставаше бързо, всичко беше просто импулс.
Кевин Горман вероятно — в крайна сметка — беше последният човек на света, с когото Йенс искаше да бъде. Най-най-най-последният; от близо седемте милиарда души на света Кевин беше последен… Може би затова беше такъв — защото някъде дълбоко в себе си съзнаваше, че е най-безполезният човек изобщо, че е на дъното на целия човешки род.
Йенс искаше да го убие. С цялото си сърце. Всеки ден, всяка секунда, особено пък сега. Да го усмърти, бързо и безцеремонно, без капка милост. Да отвори вратата към балкона и да го хвърли през борда, в морето… храна за рибите. Приятна мисъл…
Но Йенс се подчиняваше на Горман, винаги. Най-малката грешна стъпка и Лотар щеше да плати с живота си.
Тръгнаха да обикалят кораба. В един бар Горман намери някаква крастава курва, Розита от Пуерто Рико. Черпи я с шампанско, каза й, че е бизнесмен, изпълнителен директор, Йенс бил обикновен служител…
Розита и Горман се надрусаха. Той повлече и нея, и Йенс към стаята. Взеха още кокаин и почнаха да се чукат без срам в леглото на Горман.
Йенс не можеше да стои там, отвори балконската врата.