Тумас съобщи в приемната, че са пристигнали. Един пазач им посочи пътя към стаята за свидетелите, където щеше да седи тя. Отдалечена стая в пуст коридор, табло с микрофон на вратата. Звукоизолирана и тясна, всичко облицовано с брезово дърво. Маса в средата с монтиран микрофон. Кана с вода и чаша.
— Получихте каквото искахте — отбеляза Тумас.
— Не го чувствам така — промърмори тя.
— Всичко това е крайно необичайно — продължи Тумас. — Вие успяхте да ги накарате да играят по вашите правила. Впечатлен съм. Дори има устройство за промяна на гласа…
Той посочи някаква джаджа на микрофона.
Тя не отговори.
— Някой ден искам да чуя цялата ви история — погледна я той.
Тя искаше да изпълни желанието му, той й желаеше доброто, но нямаше как.
Часовникът над вратата приближаваше уречения час.
— Какво ще правите после, след като това приключи? — попита той.
— Ще се махна оттук.
Той имаше вид, че иска да продължи с въпросите, но беше наясно, че няма да получи отговорите, които желае.
— Тогава ви желая късмет, Софи Бринкман — заяви Тумас и й подаде ръка.
— Благодаря — пое я тя.
Той излезе от стаята. Вратата се затвори. Софи седна на стола, сложи си слушалките. Чу тихо жужене и стъпки в съдебната зала. Хората чакаха.
Софи също чакаше. Питаше се какво ли прави Алберт.
Майлс завърза обувките на Алберт в антрето, изправи се и го погледна.
— You look smart — подхвърли.
— Хубав си, Алберт — додаде Сана, която се беше облегнала на рамката на вратата.
Винаги му говореха така. Вече дори не му ставаше неудобно.
Майлс си сложи слънчевите очила, шапката на „Ню Йорк Янкис“ и тънкото тъмносиньо яке, което криеше пистолета в кобура под мишницата му.
Асансьорът надолу до приземния етаж. Алберт трябваше да почака във вестибюла, докато Майлс провери улицата. Сана стоеше горе на кухненския прозорец и също следеше какво става навън.
Той й се обади по телефона.
— Чисто ли е? — попита.
— Чисто е — потвърди тя. — Чакай, Майлс, искам и аз да дойда.
— Сана… не!
Но тя вече беше затворила.
След половин минута дотича по стълбите. Весела както винаги.
— Времето е толкова хубаво — каза на Майлс и задържа вратата, докато той изваждаше количката с Алберт. Михаил дойде с колата.
— Защо с кола? — попита Алберт.
Майлс го вдигна от инвалидния стол и му помогна да се настани на предната седалка.
— Майка ти се обади снощи, някой се е свързал с нея.
— Кой някой?
Майлс и Сана се качиха отзад.
— Полицай, доколкото разбирам.
Михаил потегли.
— Какво е искал?
— Предупредил я — отвърна Майлс.
— За какво?
— Не станало ясно, говорел с недомлъвки. Но ние все пак трябва да внимаваме.
— За какво я е предупредил, Майлс? — Алберт се беше обърнал назад.
— Че майка ти и аз не бивало да сме на едно и също място. Е, не сме, така че няма какво да го мислим…
— Но въпреки това го мислиш, нали?
— Стига си любопитствал, Алберт — усмихна се Сана.
— Ами любопитен съм си — сви рамене той. — Какво те тревожи?
Пътуваха нагоре по склона, гумите подскачаха по калдъръма.
— Не се тревожа. Поне не сериозно. Просто излизаме на ежедневната си разходка, Алберт, нали така?
— Да, с кола — отвърна той.
Сана се засмя, Майлс се усмихна.
— Михаил ще ни закара до парка… Ако положението беше сериозно, щяхме да си останем вкъщи.
Колата спря край парка „Петрин“.
— Да дойда ли с вас? — попита Михаил.
Майлс поклати глава.
— Не, помогни ми да изкарам Алберт, ще направим едно кръгче и се връщаме.
— Въоръжен ли си? — попита Михаил.
— Винаги — отговори Майлс.
Майлс, Сана и Алберт се разхождаха из парка „Петрин“. Хълмът се издигаше нависоко и разкриваше гледка над цяла Прага. Обсерваторията „Щефаник“ в далечината. Насочиха се натам.
— Какво смятате, че ще стане? — попита Алберт.
— В момента тя дава показания. След това веднага ще ни се обади да каже как е минало — успокои го Сана.
— И после какво ще правим? — поиска да знае Алберт.
— Зависи — отвърна Майлс.
— Ти как смяташ?
— Смятам, че ще се приберем у дома — отговори Майлс.
— И край?
Майлс буташе количката на Алберт по асфалтираната алея, която се виеше през парка. Сана се държеше за другата ръка на Майлс и както винаги, леко се подпираше на него.
— Може би — промърмори Майлс умислено.