Шерщин продължи опитите си да оплете Хектор. Той отвърна с хладнокръвие, свиване на рамене, нотка на презрение и доста мълчание.
После дойде ред на онова, което Хектор беше чакал. Свидетелят. Йенс Вал по всяка вероятност… Но за негова изненада гласът беше изменен. Прокурорката каза нещо през микрофон. Лицето отговори с металически глас.
— Добре ли ме чувате? — попита Шерщин.
— Чувам ви — отговори гласът.
Председателстващият съдия се намеси:
— Защо свидетелят се чува толкова трудно и странно? — попита.
— От сигнала е. И преди сме имали същия проблем с техниката — излъга Шерщин.
Съдията закри своя микрофон с длан, зададе въпрос на протоколчика, който само вдигна рамене.
— Техниците го провериха — продължи с лъжите Шерщин. — Трябвало да сменят цялата апаратура, щяло да отнеме няколко седмици.
— Ако стане по-лошо, ще закрия заседанието. Ако обичате, продължете — нареди председателстващият.
Шерщин кимна, обърна се към микрофона и заговори директно на Софи в отделеното помещение.
— Ресторантът? „Трастен“, „Васастан“, преди близо година — каза тя и съобщи датата, резюмира известната им информация, назова жертвите, показа снимки, гилзи, балистични експертизи. Оръжие на убийството под формата на окървавен кухненски нож.
— Кои лица присъстваха на мястото?
— Хектор Гусман, дясната му ръка Арон Гайслер. Един колумбиец и няколко руснаци, още няколко души, които не познавах…
— Какво се случи? Какво направи Хектор Гусман?
— Беше пълен хаос…
— Няма нужда да разказвате нищо, освен какво видяхте да прави Хектор Гусман.
Хектор слушаше.
— Имаше престрелка. Той хвана един от руснаците. Завлече го в кухнята с помощта на колумбиеца.
— Руснакът беше ли жив по това време?
— Да.
— И после?
— Върнаха се, окървавени.
— Кои?
— Хектор и колумбиецът.
Шерщин Андершон се завъртя към съдията и заседателите.
— Руснакът, за когото говори свидетелят, е жертвата, намерена в кухнята. Смъртта е причинена от множество пробождания с нож, както и удари по лицето и главата. Снимките и удостоверенията за самоличност се намират на страница 48 от доклада на предварителното разследване заедно с доклада от аутопсията.
Шерщин продължи:
— Може ли да обясните по-подробно? Видяхте ли трупа? Влязохте ли в кухнята?
Гласът от високоговорителя продължи да разказва станалото ясно, последователно, без отклонения и страх. Всяка дума тежеше, всяка дума значително помрачаваше надеждите на Хектор за бъдещето.
Софи се подпираше с лакти на масата, наведена към микрофона.
Слушаше въпросите на прокурора и отговаряше на всеки един. Устройството за промяна на гласа светеше в зелено през цялото време. Ако се изключеше, тя щеше да млъкне. Но то не спираше, вършеше си работата.
Прокурорката й благодари за показанията и я помоли да остане на мястото си. Софи изключи микрофона и се облегна назад. Въздъхна, пи вода.
Не свали слушалките и скоро разбра, че техникът е забравил да спре звука в тях. Чуваше как прокурорът излага доказателства от ДНК-тестовете на Хектор, които отговаряли на намереното ДНК по убития в ресторанта. Слушаше коментарите на прокурора по нейните показания… Слушаше как Хектор Гусман бавно се плъзга към доживотната присъда за убийство.
Софи стискаше юмруци.
Беше постигнала целта си… Но не изпитваше задоволство.
Тя извади телефона си, махна едната слушалка от ухото си и набра номера на Алберт. Веднага се включи гласовата поща.
— Здравей, миличък, само исках да чуя гласа ти. Скоро приключвам… Мисля, че мина добре. Липсваш ми, но скоро ще се видим…
Звукът от залата в слушалката на другото й ухо внезапно се промени. Викове.
Виковете се усилваха. Писъци. Няколко глухи тътена.
Боже Господи.
Шум пред нейната врата, тичащи крака. После тропане, трясъци. Още викове и писъци. Тя се изправи, отвори вратата. Посрещна я стена от невидим газ. Дишането спря, зрението й изневери. Тя отстъпи назад, успя някак да затвори вратата, краката не я държаха, падна на земята.
Не можеше да диша.
Каролине стоеше пред стокхолмския съд, на отсрещния тротоар при желязната ограда пред градината на „Пипершка мюрен“, откъдето виждаше добре входа.
Полицейска кола на тротоара отпред; вътре седяха двама полицаи. Наведени глави — играеха си с телефоните.
Тя беше направила един кръг из съда. Делото срещу Гусман се гледаше при закрити врата. Никакви журналисти, никаква суетня, никакъв интерес. А би трябвало да е точно обратното. Всичко беше спокойно, прекалено спокойно.