— Чакай — извика Леви.
Голям и агресивен двигател. Леви не отместваше очи от лявото огледало. Във вътрешната лента се движеше камион. Беше висок колкото къща. Решетката — голяма и блестяща. Скоростите пищяха, ревът на двигателя се усили, от вертикалния ауспух излизаше дим, камионът си проправи път и застърга между колите в насрещното. Засилваше се все повече и повече.
Камионът мина близо, трясък, отнесе страничното им огледало. Ревеше като гладен хищник. Насочи се право срещу полицаите и колата им.
— Какво е това, по дяволите? — възкликна Леви.
Всички следяха камиона с очи.
— След него! — извика Соня без колебание.
Леви се подчини, измъкна се от задръстването, натисна газта.
Всички видяха как полицаите се хвърлиха настрани, за да се спасят, как камионът удари задницата на полицейския автомобил и го завъртя половин оборот по „Далагатан“. Как единият от въоръжените полицаи изпразни картечния си пистолет срещу камиона, който невъзмутимо продължи по „Тегнергатан“.
Леви караше плътно зад него. На първото кръстовище камионът зави наляво и изчезна, Леви пое надясно.
— Бъдете готови за смяната на колата — предупреди ги.
Остър ляв завой.
— Готови! — извика Леви. Увеличи скоростта, двигателят взе да вие.
Соня даде на Хектор да облече сако.
Микробусът пак зави наляво. Облегнаха се на стената.
— Носи сакото през цялото време. В скрит вътрешен джоб е зашит малък револвер. Лесно ще го намериш. Вътре е и фалшивият паспорт, с който ще пътуваш.
Микробусът спря рязко. Леви си облече долнище на анцуг, след което скочи от шофьорското място.
— Запамети името и личния номер — заръча тя на Хектор.
Задните врати се отвориха. Леви им махна да слизат.
Соня поведе Хектор към син „Пасат“, паркиран край тротоара. Всичко се развиваше много бързо. Леви носеше анцуга, същата тениска, само че без лого, крачкомер и колан с бутилки вода.
Той се затича надолу по „Тегнергатан“ към „Свеавеген“. Поредният любител на джогинга, нищо повече.
Соня запали двигателя, даде на скорост.
— Леви ще е пред нас, ако нещо стане, ще действа незабавно.
Тя подкара колата надолу по склона, след Леви. Виктор, Кинг и Арон бяха зад тях във волвото.
— Кой караше камиона, Соня? — попита той.
— Нямам представа — отвърна тя. — Може би Господ Бог?
— Той на наша страна ли е? — усъмни се Хектор.
Тя го погледна.
— Естествено. Ние сме добрите.
Въпреки страха и двамата си позволиха да се усмихнат.
Каролине остана на улицата пред стокхолмския съд.
Полицаите още не бяха успели да се организират, тичаха напред-назад с извадени оръжия и си крещяха един на друг. Няколко ченгета бяха дотичали от близкото полицейско управление, както цивилни, така и униформени. Всичките с пистолети в ръка. Цареше хаос. Хората от съда бяха изскочили навън едновременно с мъжете в гащеризоните, които водеха човек с противогаз. Хектор Гусман по всяка вероятност. Потеглиха с микробус.
Сега повечето поразени от сълзотворния газ лежаха по земята, някои повръщаха. Чуваше се вой на линейки.
Мъжете, които излязоха с Хектор, бяха с един по-малко. Четирима влязоха, трима излязоха.
Каролине се вглеждаше внимателно във всяко лице в морето от хора. Търсеше Софи. Някои си отиваха, част от тях се подпираха едни други. Други бяха насядали на стълбите и по тротоара. Тя се покатери на ниската ограда, за да вижда по-добре. Един мъж носеше жена, някаква двойка се прегръщаше… Мъжът, който носеше жената. Очите на Каролине се върнаха към него. Отдалечаваше се с целенасочена крачка. Жената в ръцете му беше Софи.
Каролине тръгна след тях.
Лешек се възползва от хаоса, за да отнесе Софи, слезе по стълбите, пресече улицата. Никой не го спря. Стигна до хотела, слезе в гаража. Нямаше никого… Бяха му оставили кола, аудито. Ключът — върху едната задна гума.
Лешек отвори багажника. Остави Софи вътре, залепи с тиксо ръцете, краката и устата й. Един малък джоб между задните седалки можеше да се отваря. Използваше се, за да се побират ски в багажника. Той щеше да я чуе, като се събуди, а и при нея щеше да влиза чист въздух, нямаше да я хване клаустрофобия.
Лешек седна зад волана. Не подкара колата. Трябваше първо да помисли… Но мислите му бяха разпилени. Той се обърна, видя Софи през отвора в задната седалка. Поне беше жива… Голямо облекчение сред целия смут.
Лешек запали двигателя. Щеше да действа според плана, да настигне останалите, да избягат заедно. Но първо трябваше да говори със Софи… когато тя дойдеше на себе си.
Соня подаде на Хектор карта за автобус.