— Не знам, Арон — прошепна.
— Не може да не знаеш, той споделя всичко с теб. — Сега вече звучеше почти насмешливо.
Лешек само поклати глава.
— Значи, никаква посока. Никакви планове за Хектор. Слизаме в Хелзинки… А после?
— Имаме посока. Знаеш я.
Арон сви рамене.
— Нищо не знам. — Звучеше огорчен.
Тъкмо щеше да продължи, но Леви го прекъсна, като посочи дансинга, където двама охранители избутаха братята към изхода и ги оставиха там. Братята се запрепъваха към палубата.
Арон и Леви се изправиха.
— Хайде, Лешек, ела да направим едно кръгче.
Тръгнаха след братята, които се спряха при един безмитен магазин да купят бутилка водка. Леви вървеше зад тях. Изглеждаше заплашително с тихата си стъпка.
— Как върви според теб? — попита Арон. Звучеше любезно и професионално.
— Мисля, че добре.
— Така ли?
Братята ги поведоха надолу по някакви стълби, заклатиха се безцелно по един коридор, като се редуваха да надигат бутилката.
— Постигнахме целта си, никой не пострада, никого не изоставихме.
— В това си прав, Лешек. Но дали няма и нещо, което не знам, което не ми казваш? — настоя Арон.
Лешек усещаше Леви зад гърба си; през цялото време.
— Какво например?
Виктор изтръгна един пожарогасител, Кинг тропаше по всички врати.
Арон се спря.
— Да, какво например, Лешек?
Някой отвори, Виктор го опръска с пожарогасителя. След това го хвърли на Кинг, който падна, стана и погна малкия си брат.
— Не знам. Стигнахме дотук. Хектор е свободен, това искахме, нали така, Арон?
Леденостудените очи на Арон се впиха в очите на Лешек; той кимна:
— Да, това е хубаво. Но искам да знам какво става, искам да бъда в течение. Кажи го на Хектор. Искам да участвам. Не искам да бъда пренебрегван по този начин.
— Никой не те пренебрегва. Всички участваме. Просто не бива да ни виждат заедно на кораба, нали го разбираш?
Арон свали маската за миг.
— Не ми говори назидателно, Лешек.
Лешек го изгледа, поклати леко глава и си отиде.
Арон остана на място, загледан след него.
Бели като сняг чайки се рееха на фона на синьото небе. Хектор ги погледа, после затвори очи. Звукът от ферибота, лекият мирис на сол, далечните крясъци на чайките. Той се опита да го почувства, да стане част от всичко това…
— Хектор?
Той отвори очи, примижа срещу слънцето. Силуетът на Лешек.
Хектор засенчи очите си с длан.
— Мислех, че си изпуснал кораба — каза.
— Успях в последния момент — отвърна Лешек.
Полякът изглеждаше някак променен. Резервиран.
— Какво стана? Хвана ли Йенс?
— Не…
Лешек отклони поглед.
— Лешек? — присви очи Хектор. — Кажи ми какво стана. Видя ли Йенс, говори ли с него?
Полякът сведе поглед, зари земята с крак, вгледа се в очите на Хектор.
— Тя е жива — продума.
— Кой?
— Софи Бринкман е жива — каза Лешек без повече заобикалки.
Настъпи тишина. Тишина на цялата палуба, тишина на борда, тишина в Балтийско море, тишина в най-далечните краища на вселената. Хектор изглеждаше объркан, даже се почеса по главата. Погледът, който насочи към Лешек, говореше за терзание. Не от чутото, а от възможността да не го е разбрал правилно.
— Какво говориш, Лешек? — Хектор се задави.
— Правилно ме чу — промълви Лешек.
Нещо ставаше с Хектор. Трепет, светлина, нещо като щастие, вълнение, което търсеше излаз. Но той го държеше в шах зад солидна фасада. Ако не го познаваше, Лешек дори нямаше да забележи. Но нещо в Хектор Гусман сияеше неясно, когато той сведе глава към коленете си. Облекчение… Може би молитва… благодарност… Той вдигна очи, сърцето му сякаш щеше да изскочи. Едва дишаше през стиснати зъби.
— Разкажи ми — прошепна.
Соня слушаше мълчаливо.
— Не Йенс Вал беше свидетелят. А Софи.
— Какви ги приказваш? — обади се Соня.
Лешек не й обърна внимание, продължи да говори на Хектор:
— Имаме проблем.
Соня и Хектор чакаха.
— Казва, че Арон я е намушкал с нож в Дания.
Хектор отмести очи от Лешек и ги насочи към ръцете си, които беше отпуснал на коленете.
— Къде е тя?
Мракът и бавното поклащане на ферибота бяха извадили от строя чувството й за равновесие. Софи се предпазваше от паниката, като дишаше методично.
Вратата на багажника се отвори, заслепи я светлина. Соня се наведе с нож в ръка, разряза тиксото около ръцете и краката й, отлепи го от устата и й помогна да излезе.