Айзък Азимов
Добронамерено
Пред Върховния съд, който стои като кръпка от ненарушимо спокойствие сред деветдесетте квадратни километра, отредени за небостъргачите, където се усеща пулсът на Обединените Светове на Галактиката, се издига статуя.
Тя стои там, откъдето може да гледа звездите нощем. Има и други статуи около съда, но тази е на централно място и е сама.
Това не е много хубава статуя. Лицето е прекалено благородно и липсват следите на живота. Челото е малко прекалено високо, носът е малко прекалено симетричен, дрехите са малко прекалено детайлизирани. Излъчването му е някак си твърде свято, за да е истинско. Предполага се, че в реалния живот човекът понякога се е ядосвал или кихал, но статуята като че ли настоява, че подобни ексцесии са били невъзможни.
Всичко това, разбира се, е разбираемо преекспониране. Човекът не е имал издигнати приживе статуи и следващите поколения, с предимството на възможността за преценка, са се почувствали виновни.
Името върху пиедестала гласи „Ричард Сейама Алтмайер“. Отдолу има кратка фраза, а след това три вертикално подредени дати. Фразата е: „Когато нещо е добронамерено, няма провал.“ Трите дати са 17 юни 2755 г.; 5 септември 2788 г.; 32 декември 2800 г.; — годините са съобразени с обичайното летоброене, което започва с първата атомна експлозия през 1945 г. от старата ера.
Никоя от тези дати не е свързана с неговото рождение или смърт. Те не отбелязват и дата, свързана с женитбата му или нещо велико, което той е извършил, а още по-малко нещо, което жителите на Обединените светове могат да си спомнят с удоволствие и гордост. Нещо повече, те са крайна проява на чувството за вина.
Много просто и ясно, те са трите дати, на които Ричард Сейама Алтмайер е вкарван в затвора заради разбиранията си.
На 22 годишна възраст, естествено, Дик Алтмайер беше абсолютно способен да изпитва гняв. Неговата коса все още беше тъмнокафява и той все още не беше пуснал мустаците, които по-късно щяха да бъдат толкова характерни за него. Неговият нос си беше, разбира се, гърбав и месест, но чертите на лицето му бяха младежки. По-късно, с отпускането на бузите от годините, неговият нос щеше да превърне лицето му в запомнящо се и характерно изражение, запечатано в паметта на трилиони ученици.
Джефри Стокс стоеше в антрето и гледаше резултатите от гнева на приятеля си. Неговото кръгло лице и студените, внимателни очи си бяха там, но той тепърва щеше да облече военната униформа, в която щеше да прекара остатъка от живота си.
— Велика галактико! — каза той.
Алтмайер вдигна поглед:
— Здравей, Джеф.
— Какво е станало, Дик? Мислех си, че твоите принципи, приятелю, изключват разрушенията от какъвто и да е характер. Ето, тук виждам една електронна книга, която ми изглежда напълно разрушена — и той повдигна парчетата.
— Държах я в ръце, когато се включи вълновият ми приемник и изкара спешно съобщение. И ти знаеш кое, нали? — каза Алтмайер.
— Знам. И на мен ми се случи. Къде е то?
— На пода. Откъснах го веднага щом апаратът го уригна пред мен. Я чакай, дай да го набутаме в атомния кош за боклук.
— Ей, я задръж малко. Не можеш.
— Защо не?
— Защото няма да приключиш нищо. Трябва да докладваш.
— И защо, по-точно?
— Не се прави на задник, Дик.
— Това е въпрос на принципи. О, Велико пространство.
— О, ненормалнико! Не можеш да се бориш срещу цялата планета.
— Нямам намерение да се боря срещу цялата планета; само срещу някои хора, които ни вкарват в разни войни.
Сток сви рамене:
— Това означава цялата планета. Твоето надсмиване над лидерите, подтикващо бедните неразбиращи хорица да се борят, е точно толкова безсмислено. Мислиш ли, че ако се подложи на всенародно гласуване, преобладаващата част от хората ще се противопоставят на войната?
— Това не значи нищо, Джеф. Правителството контролира.
— Органите за пропаганда. Да, знам. Доста често съм те слушал. Но защо да не докладваш, все пак?
Алтмайер се извърна.
— Преди всичко, ти може и да не преминеш физическия преглед — каза Сток.
— Ще го мина. Бил съм в Космоса.
— Това не значи нищо. Фактът, че докторите са ти позволили да се качиш на лайнер, означава само, че нямаш порок на сърцето или аневризъм. За военна служба, на борда на кораб в Космоса, се изисква много повече от това. Откъде знаеш, че си годен?
— Това са други неща, Джеф, и то по-важни. Не че ме е страх да се бия.
— Мислиш ли, че по този начин можеш да спреш войната?
— Бих искал да мога — гласът на Алтмайер затрепери. — Дойде ми тази идея, че цялото човечество трябва да бъде едно цяло. Не трябва да има войни или космически кораби, въоръжени само за разрушения. Галактиката очаква да бъде завладяна от обединените усилия на човешката раса. Вместо това ние сме разделени, вече близо две хиляди години, и сме разхвърляни из цялата Галактика.