През цялото това време Алтмайер сякаш беше замръзнал. Мина дълго време преди да може да каже нещо:
— Какво ще стане ако все пак диаболите победят?
— Няма. Преди две седмици основните флоти се включиха в битката и тяхната беше унищожена от нашата, без особени загуби, въпреки тяхното числено надмощие. Сякаш се бихме с невъоръжени кораби. Нашите имаха по-далекобойни и по-мощни оръжия, с по-съвършени системи за прицел. Ние имаме три пъти по-висока ефективна скорост от тяхната, откакто имаме антиакселерационното силово поле, което те нямат. След битката десетина от останалите човешки правителства решиха да се присъединят към печелившата страна и обявиха война на Диаболи. Вчера диаболите ни уведомиха, че са готови да започнат консултации за примирие. Войната практически свърши; от тук нататък диаболите ще се ограничат с планетите, от които произхождат, и ще завладяват нови с изрично наше разрешение.
Алтмайер промърмори нещо, което не се разбра.
— И сега съюзът е необходим. След победата над Персия, гръцките градове-държави са били разрушени заради продължилите войни между тях, които позволили първо на македонците, а после и на Рим да ги завладее. След като Европа колонизира Америките, отрязва Африка и покорява Азия, поредица европейски войни водят до разрушаване на Европа. Разединение до победата; след това съюз! Сега обединението е лесно. Ако една съставна част победи сама и останалите части ще се присламчат към успеха й. Древният писател Тойнби посочва пръв разликата между „доминиращо малцинство“ и „съзидаващо малцинство“… Сега ние сме съзидаващо малцинство. В една спонтанна изява някои от правителствата на останалите човешки светове предложиха създаването на Организация на обединените светове. Над седемдесет правителства желаят да присъстват на първата сесия, за да участват в написването на Хартата на федерацията. Другите ще се присъединят по-късно, сигурен съм в това. Ние бихме желали ти да си един от делегатите, представляващи Земята, Дик.
Алтмайер усети, че очите му се навлажняват:
— Аз… аз не разбирам целта ти. Всичко това вярно ли е?
— Всичко е така, както го казвам. Ти беше глас в пустинята, Дик, крещейки за съюз. Твоите слова носеха много в себе си. Какво каза ти някога: „Когато действаш добронамерено, не можеш да се провалиш“.
— Не! — каза Алтмайер с внезапен изблик на енергия. — Изглежда ти си бил по-добронамерен от мен.
Лицето на Сток беше с твърдо и лишено от емоции изражение, когато каза:
— Ти никога не си разбирал човешката природа, Дик. Когато Обединените светове станат реалност и когато поколения мъже и жени се обърнат назад във времето, през вековете ненарушим мир, към тази война, те ще са забравили целта на моите методи. За тях те ще представляват войната и смъртта. Твоите призиви за съюз, твоят идеализъм, те ще се запомнят завинаги.
Той се обърна и Алтмайер едва долови последните му думи:
— И когато те строят своите паметници, няма да построят мой.
Пред Върховният съд, който стои като кръпка от ненарушимо спокойствие сред деветдесетте квадратни километра, отредени за небостъргачите, където се усеща пулса на Обединените светове на Галактиката, се издига статуя.