Сток се засмя:
— Добре сме си. Има повече от осемдесет независими планетарни системи.
— И ние сме единствените разумни същества в Галактиката?
— О, Диаболите, твоите необикновени дяволи — и Сток сложи юмруци до слепоочията си и изправи напред показалците, помръдвайки ги.
— И твоите, и на всеки. Те имат едно правителство, което контролира повече планети, от тези които са окупирани от нашите претенциозни осемдесет независими.
— Разбира се, и тяхната най-близка планета е само на 1500 светлинни години от Земята, и те не могат да живеят на кислородни планети, така или иначе.
Сток забрави за приятелския тон. Той каза остро:
— Виж, наминах да ти кажа, че рапортувах за прегледите, през другата седмица. Идваш ли с мен?
— Не.
— А бе, ти си съвсем пропаднал.
— Да, аз съм съвсем пропаднал.
— Знаеш, че нищо няма да направиш. Няма да има огромни пламъци, обхванали Земята. Няма да има милиони младежи, ентусиазирани от твоя пример за антивоенни протести. Просто ще те тикнат в затвора.
— Е, тогава ще е затвор.
И беше затвор. На 17 юни 2755 г. от атомната ера, след кратък процес, на който Ричард Алтмайер отказа защита, той беше осъден на срок от три години или до края на войната, ако продължи по-дълго. Той излежа малко повече от четири години и два месеца, в което време войната свърши, независимо че съпротивата на сантанианците продължи. Земята получи пълен контрол над няколкото спорни астероида, някои търговски преференции и ограничаване на сантанианския флот.
Общите загуби на човечеството във войната се изчисляваха на малко над две хиляди кораба, естествено, с по-голямата част от екипажите им, и в добавка няколко милиона убити в бомбардировките на повърхността на планетата от Космоса. Флотите на двете противостоящи сили бяха достатъчно силни, за да ограничават през повечето време тези бомбардировки до районите на пряк контакт, така че двете планети, Земя и Сантани, бяха засегнати малко.
Войната определено наложи Земята като най-силната във военно отношение, отделна човешка планета.
Джефри Сток се сражава през цялата война, остана жив и здрав и с още по-твърди убеждения. В края на войната стигна до чин майор. Той получи назначение в първата дипломатическа мисия, изпратена от Земята в световете на Диаболите, и това бе първата му стъпка към дейно участие в политическия и военен живот на Земята.
Това бяха първите диаболи, които въобще се бяха появявали на Земята. Огромните светлинни плакати и новинарските предавания на Федералистката партия правеха всичко пределно ясно за всеки, който се интересуваше от това. Още и още, те повтаряха хронологията на събитията.
Беше в началото на века, когато хората-откриватели засякоха за първи път диаболите. Те бяха интелигентни и бяха открили междузвездните пътувания, независимо и малко по-рано от човечеството. Техните доминиони в Галактиката вече бяха повече от завоеванията на човешката раса.
Нормалните дипломатически отношения между диаболите и основните човешки сили бяха започнали някъде преди двадесет години, веднага след войната между Сантани и Земята. По това време предните постове на диаболите бяха на някакви си двадесет светлинни години от най-отдалечените човешки центрове. Техните делегации бяха навсякъде, предлагайки търговски споразумения и стараейки се да получат концесии над незаетите астероиди.
А сега те вече бяха на самата Земя. Те се третираха като равни, даже като повече от равни, от управниците на най-големия център на човешката раса в Галактиката. Най-странната от всички статистически данни беше и най-шумно пропагандираната от Федералистите. Тя беше тази: въпреки че расата на диаболите бе малко по-малка от човешката, хората бяха открили за колонизация пет нови свята в последните петдесет години, докато диаболите бяха започнали вече окупацията на почти петстотин.
— Сто към едно в тяхна полза — крещяха Федералистите. — И то само защото те имат една политическа организация, а ние имаме сто.
Но малцина на Земята, а още по-малко в Галактиката, обръщаха някакво внимание на Федералистите и техните лозунги за Галактически съюз.
Тълпите, изпълнили улиците, по които почти всеки ден пътуваха петимата диаболи от делегацията, от най-добрия хотел в града до Комитета по отбраната, стояха многолюдни и враждебни. Повечето хора бяха и любопитни, но и сериозно разтревожени.